Възможността за извличане на ДНК от древни кости извежда на друго ниво генетичните изследвания на човешката история.
Благодарение на нея и последвалите научни открития през последните две десетилетия учените успяха да попълнят някои от най-важните липсващи страници в човешката история и да се доближат до отговорите на въпросите за произхода на човечеството, останали енигма през вековете.
В забележителния научнопопулярен труд „Кои сме ние и как сме стигнали дотук“ един от най-изтъкнатите генетици в света Дейвид Райк успява да създаде богато, оригинално и пленително обобщение на човешката история и да разкрие каква е връзката на нашето ДНК с това на хора, живели преди 100 000 години.
Кои са предците на днешните европейски народи? Наистина ли милиони хора днес са преки потомци на Чингис хан? Има ли наистина разлика в отделните човешки групи и до колко отговарят на истината традиционните стереотипи за расите и техния произход?
Това са само няколко от фундаменталните въпроси, на които Дейвид Райк дава отговор с помощта на новите методи за изследване на древна и съвременна ДНК.
Проследявайки главната хроника на човешките вариации, какви са сходствата между неандерталците – нашите далечни родственици – и съвременния човек, какви са особеностите на различните човешки групии къде расистките стереотипи бъркат, той прави цялостна реконструкция на събития от миналото.
А достъпният език и увлекателния стил на книгата я прави подходяща както за непрофесионални читатели, така и за специалисти.
Сравнима по значение и размах с книгите на автори като Ювал Ноа Харари и Ричард Докинс, „Кои сме ние и как сме стигнали дотук“ предлага ясен и смайващ поглед от този невероятен прозорец към миналото – към събитията, формирали нашето пъстро, взаимосвързано човешко семейство, и връзката на всеки един от нас не само с над седемте милиарда души, които живеят на земята, но и с още по-големия брой хора, населяващи миналото и бъдещето ни.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
