Националният археологически музей представя временната изложба „Забравените божества“ – мащабен проект, който събира 213 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност.
Изложбата предлага възможност за пътешествие през над 6000 години духовна история и размисъл върху начина, по който различните общества са търсили обяснение за света, природата и човешкото съществуване.
Експозицията представя едни от най-ценните свидетелства за духовния свят на древните общества, населявали днешните български земи. Посетителите ще могат да се срещнат с образи на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и редица други божества от гръко-римската и тракийската религиозна традиция.
Сред акцентите са десетки експонати с висока научна и художествена стойност. Всички те са реставрирани специално за изложбата и показвани пред публика за първи път. В хронологичен план експозицията обхваща повече от шест хилядолетия – от ранния неолит около 6200 г. пр. Хр. до IV век сл. Хр. Чрез фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот изложбата разказва историята на религиозните идеи и вярвания през различните епохи.
„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си. За неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне. Те не само разказват историята на древните вярвания, но и ни напомнят за връзката между ограниченото човешко съзнание и необятността на света“, казва гл. ас. д-р Калоян Праматаров, единият от кураторите на изложбата и част от отдел „Експозиции“ на музея.
Освен с ценните артефакти, „Забравените божества“ впечатлява и със специално създадената си пространствена и мултимедийна среда. Изображения, звук и визуални ефекти изграждат цялостен разказ за духовността през различните епохи и откъсват посетителите от познатото ежедневие. Един от основните елементи е мултимедийна инсталация с облаци, замислена като символичен прозорец към небесата и вярванията на хората от древността.
„Още с възникването на идеята за изложбата си поставихме за цел да създадем подобаваща среда за тези предмети. Искахме посетителят не просто да разглежда отделни експонати, а да открива връзките между тях и да си задава свои въпроси“, споделя Чавдар Чомаков – реставратор, дизайнер и съкуратор на изложбата, част от Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НАИМ-БАН.
„Забравените божества“ разглежда теми като праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религиозна традиция, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.
Част от находките са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век. Други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности.
„Националният археологически музей е истински национален трезор, съкровищница, в която повече от 140 години се събират и съхраняват експонати, открити по нашите земи. Във фондовете ни има над един милион експоната, които няма как да бъдат представени в своята пълнота“, коментира доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
„В тази си функция музеят носи огромни отговорности и има своите лимити. Пространството, с което разполагаме, не е безкрайно. Огромна част от това, което се съхранява, не е видимо за широката публика. Тази изложба е повод да се опитаме да покажем част от експонатите, свързани с темата“, допълва доц. д-р Попов.
„Забравените божества“ може да бъде разгледана от 7 август 2026 г. до 17 януари 2027 г. в Националния археологически институт с музей към БАН. Към експозицията е подготвен и двуезичен каталог на български и английски език, който представя нейните основни теми и включените в нея артефакти.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
