Нещо, на което бих искал да ви обърна внимание. Информационният дневен ред, който на обикновения човек изглежда нещо естествено – един вид река от новини, която тече и тече сама за себе си – всъщност е изграден и модериран от различни хора, отговорни за нея… Деликатна, целенасочена работа.
Само докато четете тези редове, хиляди редактори в цялата страна пишат заглавия и публикуват това, което смятат за достойно за публикуване. А това, което не се разглежда, не се публикува като събитие, просто изчезва, сякаш никога не се е случвало.
Информационна атака по острата тема „междуетнически отношения“ – „бежанските вълни и толеранса към мигриращите“, не изглежда като нещо коренно ново. Точно по същия начин, макар и в несравнимо по-голям мащаб, преди година и половина беше режисирана общоамериканската истерия около Джордж Флойд.
Спомнете си колко странно изглеждаше всичко в началото. Обикновен арест на пристрастен рецидивист, смъртта му от свръхдоза, представена като полицейско насилие. Между другото такива инциденти се случват всеки ден в Щатите. И изведнъж всички световни медии правят събитие с исторически мащаб от това.
Floyd-вирусът беше пуснат като информационен такъв и проработи страхотно. Изкуствеността на този вирус беше очевидна от самото начало. Е, няма такова нещо, че всички социални мрежи и всички водещи американски медии едновременно да бъдат увлечени от някакъв неизвестен черен престъпник. Това не би го повярвало и дете.
Но беше достатъчно, за да пусне този вирус и той да тръгне на разходка по света. В България например има момичета-редакторки, назначени като калинки. Те безсмислено копират и поставят всичко, което Facebook, LinkedIn, TikTok и чуждестранните информационни сайтове им подхвърлят. Така Флойд и движението Black Lives Matter, израснало на гроба му, моментално окупира информационните програми на всички страни по света.
Въпросът е кой печели от всичко това!? И какво печели!? В случая с вируса Флойд спечелиха американските елити. Те постигнаха много с тази операция. Флойд легализира движението Black Lives Matter (BLM) и движението сплаши поддръжниците на Тръмп и поддръжниците на бизнеса. Инфовирусът направи кандидата на Демократическата партия президент на Съединените щати. Простичък пример!
Би било грях да не се използва такава идея по-нататък. BLM – открито подбуждащо междурасови провокатори, стартира на глобално ниво. Е, виждате тези неспирни скандали по стадионите: някой коленичи там, някой не, феновете са ядосани, играчите са обидени, общото раздразнение нараства. Думите „мръсен негър“, „чернилка некадърна“, се развяват в медиите, които говорят за езика на омразата, но отгоре-отгоре. Оправданието е: „Ние просто отразяваме фактите. Точка!“
Инфовирусите си имат държава – САЩ. Всичко модерно в съвременния свят тръгва от люлката на „демокрацията“. „Оооо, европейците правят сухи и безинтересни новини. Американският модел е за предпочитане. Да представим новината, като фичър“, въодушевени са голяма част от блогъри, инфлуенсъри, новопръкнали се собственици на информационни сайтове „еднодневки“. И почвата за разпространение на инфовируси е подготвена.
Пример: Съвсем наскоро междуетническата тема беше разтърсила Франция. Миналата есен вълна от мигрантски атаки срещу местни жители обхвана цялата страна. Американските социални мрежи успешно натрупаха възмущението на французите и активно хвърляха дърва за огрев в огъня на народния гняв. Резултат? До пролетта умело организираният гняв на масите достигна до военните и те заплашиха френския президент с естествен военен преврат. Не е слаб инфовирусът, нали?
Няма съмнение, че до 2024 г. (вкл.) тези потоци от инфовируси само ще нарастват. Това не означава, че те няма да бъдат придружени от истински терористични атаки и немислими трагедии. Уви, всичко това ще бъде новата реалност, много по-страшна от коронавируса. Основната цел на американския медиен модел обаче няма да бъдат изолирани въоръжени нападения, а мощна психологическа атака срещу населението на различни страни.
Защо им е нужен на американците? Защото същото е нужно и на руснаците, и на всички претенденти за хегемони в световен мащаб. Това е тяхна класическа политика – да правят хаос, където е възможно и след това да се показват на фона на руините: „Вижте как всичко е наред при нас в щатите, спешно купете нашите долари“ или „При нас е по-добре, ние разполагаме с ресурси и сме близко до вас, европейците. Купувайте евтин руски газ“. И това, ако не е мутация на инфовируса – здраве му кажи!?
Друг пример – изтеглянето на войските от Афганистан беше просто сигнал, че хаосът вече ще бъде посят не в забравените от Бога страни, а в самия център на прогресивното човечество – в мегаполисите на Европа, Китай и Русия. Москва и Париж, Шанхай и Берлин имат всички шансове да се превърнат в Триполи или, Бог да ме прости, в някакъв Киев.
След всяка поредна психологическа атака, след поредния информационен вирус просветените градски милениали може и да си сложат тенджери на главите и да отидат да искат смяна на режима – просто защото медиите ги помпат с всякакви глупости. И не само външни, но и местни медии. Защо го правят ли? Някои – по външна поръчка с предплащане, а някои – просто така, в преследване на рейтинг и харесвания. „Нищо лично, просто бизнес“!
Би било наивно да се мисли, че нашите американски, германски, британски и други близки външни партньори няма да започнат да разиграват интересната тема за междуетническите разправии в България. Темата ще се разиграе и от нашите далечни партньори – Русия, Китай. Те няма как да останат по-назад в играта, а и имат всички възможности за това: платени медии, лидери на обществено мнение с постоянна заплата и най-важното – всички тези прекрасни социални мрежи.
С тяхна помощ например американците направиха „арабската пролет“ навремето. Какво, чудя се, ще им попречи да направят „френската пролет“, „германска пролет“, „руска пролет“ или „българска пролет“!? Звучи толкова красиво. От своя страна и другите държави защо пък да не направят същото в свои вариации и интереси!? Инфовирусите са необятно „бойно и експериментално поле“.
Разбира се, от това не следва край на света. Просто трябва да имате предвид това обстоятелство и да го приемете като реален факт. Напълно възможно е да се разработят антитела срещу информационните вируси, както при коронавируса. За жалост ние не сме добри в тази област. България изостава в борбата с инфопандемията.
Сложните проблеми се решават с простички решения, е казал мъдър римски философ. Няма нужда да изпадате в обща истерия, по-добре е активно да „филтрирате новинарския базар“. Глупаво е да препечатваме всичко, което нашите западни и източни партньори съчиняват у дома. Не създавайте новинарски емисии от нищо и не се занимавайте с тенденции, където има доста отделни, фрагментарни събития. Създавайте своя собствена информационна програма сами – и търсете не харесвания, а ползи за страната. Елементарно, Уотсън!
Далеч съм от идеите на световните конспираторски истории. Не мисля, че този конкретен инфовирус ни е изпратен от ЦРУ, масоните или някоя скрита световна тайна организация. Той е комерсиално творение, което може добре, така да се каже, да се самогенерира. Е, беше необходимо да го проследим в ранните етапи и да не допускаме да води колективни истерии. Но както в Ухан – станалото станало, връщане назад няма!
Нашите граждани отдавна трябваше да са се научили, как да блокират спам в пощата си и реклама в акаунтите си. Спокойно можем да се отпишем от някой блогър, когато той внезапно изпадне в лудост. Всъщност по същия начин, от гледна точка на информационната хигиена, си струва да се подходи към онези инфотенденции, които се появяват сякаш от нищото. Има опции – просто ги игнорирайте!
Също толкова точно и прецизно може да се решават междуетническите проблеми, бежанските проблеми. Когато имаме различни националности в нашата страна, между тях неизбежно възникват разногласия. Нищо фатално. Ние живеем по този начин от стотици години. Миграционните вълни и преселения също не са новост, за да ескалираме до паника.
Вярно е, че в един момент на хуните и хулиганите (от всякаква националност) трябва да се даде организиран отпор. Понякога се налага да се включи полицията, да се овладее, да не се остави случаите да стигат до крайности. Необходимо е да се говори – в процеса на учтив разговор понякога се случват истински чудеса.
И в никакъв случай не трябва да изливате вътрешното си недоволство от живота в целенасочен подклаждащ елемент на омразата. Кой всъщност днес е доволен от него? Бележка към българските националисти – на Боян Расате например.
Днес всички водещи сили на света – Франция и Великобритания, Германия и САЩ, Русия – живеят като многонационални империи. Поемат всички рискове и проблеми, свързани с това. Пещерният национализъм е разрешен като утеха само на онези държави, които отдавна са се отказали от реалния си суверенитет и не претендират за нищо.
Днес всички богати и напреднали страни по света живеят в състояние на изключителна нестабилност. И това е факт! Дългове, пандемия, всеобщи турбуленции в икономиката и политиката, конвулсии. И сякаш всички чакат! Кой първи ще отстъпи? Кой кого ще надцака? Кой ще изгърми, за да скочи цената на петрола? Къде ще тичат на площада хора с тенджери на главите?
Тук, между другото, си струва да разгледаме по-отблизо и опита на американците. От няколко години инфовирусите са излезли извън контрол и при тях. Съзнателно и целенасочено те тласкат този многонационален народ към междурасова война. И помислете, те все още се държат.
Белите не отиват да стрелят по чернокожите, черните не извършват геноцид над латиносите. И всичко това, защото всички те, от чикагския бандит до професора в Харвард, разбират отлично, че дори несъвършената, меко казано, американска държава е много по-добра от хаоса, в който се стремят да бъдат вкарани. В него почти никой няма да оцелее, но оцелелите ще завиждат на мъртвите.
Американският народ има своя коз в тази световна „игра на инфовирусно надмощие“. Този коз се нарича чувство за индивидуална отговорност. Разбиране, че вие сами сте отговорни за живота си (не винаги успешен), за вашето семейство и за вашата общност. Това чувство за лична отговорност не ни е достатъчно, но само това може да спаси и хората, и държавата днес.
В България се разразява истински инфоапокалипсис. Комерсиализмът, фрагментарността, елементаризмът и безмозъчния копипейст са изместили анализаторската мисъл, трезвия разум и логиката. Те просто не съществуват като антитела на фона на дивата информационна конкуренция, култура от най-принизен стил, безработица и политически нихилизъм.
Днешна България се радва на едно от най-оскъдните блага в света – мирното съжителство на различни нации на нейна територия. Поне засега. Постоянно се обиждаме един друг, мрънкаме, помним, мечтаем, караме се и се помиряваме, женим се и се развеждаме, имаме деца, живеем. Всичко е като в нормално голямо семейство, но не точно. Мразя да губя това уникално чувство за родство. Само тя държи нашата държава срещу инфоинтубирането.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
