Ще успеете ли веднага да изброите три неща, заради които смело може да твърдите, че сте щастливи? Пробвайте. Сега.
Ако в първите секунди не успяхте да назовете въпросните неща, то със сигурност попадате като единица в статистиката към по-големия процент от хората, които поради една или друга причина гледат негативно към ежедневието и случващото се в него. А знаете ли, че прочуванията сочат, че същите тези хора някак си очакват щастието да ги връхлети един ден просто ей така, като печалба от лотарията, в която дори не са си направили труда да участват? Да, очакват изневиделица да бъдат озарени, въпреки че във всичко около тях забелязват само негативното.
Много добре знам, че когато много мислиш за нещо, дори и то да бъде маловажно, с течение на времето то придобива огромно значение за теб и започва да регулира живота ти. Не искам и да си помислям какви тежки психически състояния можем да си причиним сами, ако това нещо, на което сме позволили да управлява живота ни, е в негативен план.
Няма да спра да използвам думите на Радой Ралин, който казваше, че свободата е като хляба – всеки ден трябва да се замесва, изпича, изяжда. Съгласни ли сте с мен, че метафората с хляба и свободата изцяло може да я съотнесем и към щастието? Трябва да полагаме ежедневни грижи, за да бъдем щастливи. Щастливи с човека до нас, с близките си, в работата си. Изобщо навсякъде и с всички. Защото да си щастлив е състояние на духа, за което трябва да се бориш, а не да чакаш. Постига се изключително трудно и с превъзмогване със себе си, особено когато го търсим извън самите нас.
По нашите прекрасни географски ширини все още не успяваме да разберем, че щастието не идва просто ей така, както ни се иска. Въпреки че животът всеки ден ни учи, че хубавите нещата не се случват от само себе си, ние се затваряме в своята черупка от негативни мисли, в която сякаш сме намерили своя комфорт, където е по-удобно да обвиняваме всичко и всеки за нашето нещастие, вместо да направим малка крачка, за да променим обстоятелствата в наша полза. Или поне да опитаме, мамка му!
Хайде да се опитаме да открием щастието, а не да чакаме обратното. Да го потърсим в малките неща от ежедневието, а след като го открием, да му обръщаме специално внимание ежедневно, да го обгрижваме, да му се радваме.
Знаете много добре, че нищо на този свят не пораства без обгрижване и внимание, нали? Така е и с нещата, които ни правят щастливи – от нас зависи дали те един ден ще станат големи, или пък въобще ще съществуват, за да можем да им се радваме. Ако пък не, то винаги имаме избор просто да се надяваме, без да предприемем нищо в наша полза. Да, ама то малко по малко животът ни свърши някак си в надежда. Мисля, че е време да действаме.
Щастието не е извън нас. То е нещо просто. Ще го намерим в малките неща от ежедневието ни. Просто излезте навън и вижте как всичко около вас ви се усмихва. Няма какво да чакате – усмихнете се и вие. В противен случай все по-често ще чувате от хората около вас да възкликват: „О, не, пак е в депресия“.
* Заглавието е на редакцията
