Копаех уран. Дотогава си мислех, че е планета… Да копаеш уран е все едно да ловиш пираня с члена си. Ни пиранята става за ядене, ни членът ти за нещо.
Та и за урана. От малък исках да съм космонавт. И като ми предложиха уран си помислих, че ще съм като един пес Лайка. Ще го копая на самата планета.
Копах месец. По потник. Заплатите си ги вземахме на тъмно. Гасяха лампите, щото ние светехме. Жена ти те завива през глава, за да не ѝ светиш, докато спи.
Всичко добре, но имаше друга неочаквана странична реакция. Ефект. Или дефект. Не знам. От радиацията окосмяването в срамната област стана неконтролируемо. Не знам как действа радиацията на ДНК-то или на клетката на косъма, но защо само там? Оттогава космите ми долу са станали 50 см. Представяте ли си? Не, нали? Да ви покажа? Не бих. Ексхибиционистко е. Забранено е.
Ексхибиционизмът е бил позволен само в Третия райх, защото чичко Хитлер, наред с другите заболявания, е имал ментална дислексия във всичките си трактовки. Кретенът мислел, че ексхибиционизъм идва от „ексхибит“ – „показвам“ и „ционизъм“- „еврейщина“. Т.е. нареждал евреите в дълги колони и ги качвал на влакове, за да ги показва в Панаирни градчета като Аушвиц и Бухенвалд.
Добре, че бил стиснат и се гръмнал, като получил сметката за газа от местната газкомпания, та безчинствата спрели. Руснаците тогава се ядосали, че няма на кого да си пробутват газа и нападнали.
Но да се върнем на космите ми долу. Исках да ви се оплача. 50 см. До тук добре, си мислите, да ги отрежа, а? Не става. Режа ги, а те пак растат. То поне да са прави, а те като пружинки на химикал.
Окосмяването ми долу е като топка с диаметър 35 см. Не се смейте, нетърпимо е. А и на всичкото отгоре членът ми свети като 50 W крушка. Представяте ли си? Черен кошер със светещ помпон.
Лошото е, че така членът ми се показва само 2 см над косматата топка. Пълна нефункционалност. Когато правя секс, трябва да се избръсна долу с ъглошлайфа най-рано 3 минути преди секса. И до 20-та минута топката с диаметър 35 см пак е пораснала.
Правих секс с една. Тя отгоре. Кефи се, а аз ѝ викам: „Много си слабичка бе, виж как ти свети корема“, а то е от члена ми, дето свети вътре в нея. При по-дебеличките трудно прозира. И някъде към 20-тата минута кеф – това, когато тя е върху мен де – вече ми е пораснала четината долу и тя се оказва над топката. Т.е. седнала ми е на окосмяването. Толкова е твърдо. Тогава аз сконфузено казвам: „Предполагам, че сега можем да говорим само за клиторен оргазъм“.
Не липсват и шегаджии. Идват от едно японско списание и казват: „Може ли да те снимаме долу за нашето списание за растениевъдство. Водим рубрика „Обективът се смее“. Ще се избъзикаме с читателя, че е нов вид дръвче бонзай“.
Когато пикая го търся дълго време. Бода с един шиш и като го уцеля го маркирам с флагче, от онези за коктейли. Така по-лесно го намирам после долу.
А самото пикаене е мъка. Лягам по корем на тоалетната чиния и така. Иначе няма как. Иначе правя точка централно на стената. Веднъж ме изритаха от един хотел, защото консиержът си помислил, че съм извратеняк, който си пада по онождане на тоалетни.
А ако ми правят френска, ги моля после да ми посочат къде са го оставили, за да си поставя пак флагчето. На тъмно е лесно, ама през деня и да свети не се вижда.
Когато ходя на зоопарк, гледам да не ми се пикае. Веднъж се бях събул да пикая и ме арестуваха за содомия. Три кофи с мастило изписах, че не съм чукал таралеж, а това съм аз.
Сега ще прекъсвам с писането, че ме търсят по телефона…
…
А, честитете ми! Жан Пол Готие беше. Щял да ми плаща авторски права за идеята. Питах го каква идея. А, бе, търсете аксесоар за тонги „Un manchon à la Strunz“.
А аз исках само да летя до Уран.
