Всекидневно „плуваме“ в океан от „сладкиши“, „бонбончета“ и масово жените правят опити да се напълнят и разширят женската си енергия. Колкото повече – толкова по-добре. И не, не разбирай, че това е фикс идея и на всяка цена. Просто е модерно, актуално и сякаш някак еманципацията „естествено“ започна да прелива в женска енергия.
Женската енергия е не само нужна, но и задължителна за всяка една уважаваща и ценяща себе си жена. И тук темата не е ДАЛИ, а КЪДЕ е границата, след която вече и дума не може да става за енергия, още по-малко женска. Правя уточнението, че не деля енергията по пол. Всеки един от нас притежава и мъжка, и женска енергия. И в даден момент едната има превес.
Тук не говорим дали имаш женска енергия, а как да разбереш, че тя се проявява. Иска ми се дебело да подчертая:
- НЕ Е женска енергия да стоиш на дивана по халат и да смяташ, че само защото си жена, ти се полага някой да се грижи за теб.
- НЕ Е женска енергия да не полагаш усилия за мечтите си, а да смяташ, че мъжът е длъжен да ги сбъдва.
- НЕ Е женска енергия да развиваш като качество единствено манипулацията.
- НЕ Е женска енергия меркантилността.
- НЕ Е женска енергия да влагаш ресурси (само или приоритетно) във външността.
Да си в женска енергия означава:
- Да се грижиш за онези, които обичаш, проявявайки така обичта си, но да имаш и време за себе си, в което да правиш нещо, което е важно за теб.
- Да се грижиш за външността си не заради някого, а защото цениш и уважаваш себе си.
- Да разбираш, че не е нужно да правиш всичко сама и да поискаш помощ.
- Да осъзнаеш, че ТИ СИ ЖЕНА.
Ти, като жена, се раждаш с женска енергия, която в зависимост от обстоятелствата, възпитанието или примера, който си имала, като че ли приспиваш, защото било важно да можеш всичко сама. Всичко! Така сякаш „кастрираш“ мъжа до себе си, а после се чудиш защо той не прави нищо.
А как би било да знаеш, че можеш всичко и сама, но че мъжът да теб иска да си щастлива и за него е радост той да е причина за това. Дай му тази възможност. Хмм… сигурно сега си казваш: „Не, това не е реално“. Е, не само е реално, но е и факт. Всичко е възможно, когато си го позволиш. Опитай!
Деница е философ, психолог, копирайтър. Обожава да облича емоциите в думи, чрез които да разказва истории и да посява семенца надежда, вдъхновение и радост. Посланието, което иска да остави с текстовете си, е „Не си сам“ – и в болката, и в ентусиазма.
