Двайсет и четири годишен българин е майор от СС и едновременно с това съветски разузнавач. Майор Херман Норман – агент Венков, изпълнява опасни задачи в нестабилното време на 1944 г., подпомогнат от тайнствената Ана Зюдерман. Тяхната съдба е в ръцете на Бога, но делата им са като извършени от Дявола.
Нашенският Джеймс Бонд е описан в книгата на Борис Недялков „Майорът от СС“, като авторът твърди, че случките са автобиографични. Под режисурата на Неделчо Чернев героичните му постъпки се превръщат в напрегнат сериал, оставил без дъх зрителите в края на 60-те години и превърнал актьорите в главните роли – Димитър Буйнозов и Ани Бакалова, в любимци на нацията.
Годината е 1966-а. Тогава започват снимките на сериала, оспорващ титлата „първи“ със „Семейство Калинкови“. Но докато „семейството“ няма самочувствие на серийна драма, такава каквато я познаваме в наши дни, „С пагоните на дявола“ се излъчва по всички правила на жанра.
„Снимаше се бавно, протяжно, спокойно, с много дубли, на кино принцип“, връща спомените си главната актриса в поредицата Ани Бакалова. „Даваха ни целия сценарий задължително да се прочете преди снимки и всички стриктно и отговорно подготвяха образите си. Защото, както преди, така и сега (особено сега), появиш ли се по телевизията, всички вече те познават. Телевизията е средство за масов успех.“
За да има очакваната от всеки зрител във всеки филм любовна интрига, сценаристите изменят историята от книгата и вплитат нежен образ в сюжета. Между листовете няма място за жени. Романът е подчинен единствено на героизма на двойнствения агент Венков, но на екран подобна суховата линия не би била интересна за масовия зрител. Пробите за това коя от тогавашните млади прими ще бъде Ана Зюдерман са залог сериалът да се гледа както от мъжете, любители на изобилстващите бойни сцени, така и от жените, за които чувствата са притегателният център.
Ана, секретарката на нацисткия генерал Клаус, трябва да е красива, магнетична, загадъчна, да изглежда еднакво добре във военна униформа и цивилна, да не изрича мислите си с думи, а да ги изразява само с очи. „Режисьорът Неделчо Чернев ме извика на пробите“, връща лентата Ани Бакалова. „Отидох и се оказах сред страшно много други кандидатки. Тогава бях на 26 години, вече с опит в театъра, но не толкова позната за телевизията. И като видях колко много хора са там, леко се смутих, ала реших да не се отказвам. Явих се.“ С екранната си хубост и нетипичното за българка излъчване образът на Ани Бакалова става ключов за сериала и това е една от ролите, станали емблема за актрисата.
По-късно Неделчо Чернев отправя покана към актрисата и за участие в „На всеки километър“, макар че по време на първите снимки се случва премеждие с приятни последици, но рискуващо развитието на сериала. „Горе-долу една година беше предвиденото време, в което трябваше да се започне и да завърши „С пагоните на дявола“, разказва екранната Зюдерман.
„Аз трябваше да подпиша договор и една от клаузите в него беше, че в този период няма да забременея. И малко след началото на снимките се оказа, че очаквам дете. Ужас! Лудо притеснение – никога няма да го забравя. Веднага отидох при режисьора, за да обсъдим какво да правим, с коя актриса ще ме замени, въпреки че вече бяхме заснели доста материал. Изслуша ме Неделчо Чернев, погледна ме и каза: „Как така какво ще правим? Ще си го родиш и ще му се радваме.“ До деветия месец снимах и играех в театъра. В същото време откривахме „Сълза и смях“, имах роля до роля. В последния ден на деветия месец играх Есме на Селинджър („На Есме – с обич и омерзение”). Петър (големият син на Ани Бакалова и Иван Стоянович, Петър Стоянович, министър на културата в 89-ото правителство) се роди в края на юни, а през септември аз отново бях на сцена.“
По същото време Националната телевизия започва излъчването на сериала и героинята на Ани Бакалова става пример за модно подражание. На екран Зюдерман е подстригана по актуалната тогава тенденция на къса черта, повдигната на тила, и това е достатъчно, за да започнат зрителките масово да изглеждат като нея. Предвид „напредващото“ ѝ положение се налага постоянна смяна на военните униформи, с които снима. Шият се нови костюми, всеки път по-широки с няколко пръста. Накрая цял нов шинел получава задачата да прикрие бременността. И все по-нагоре се заснема актрисата, до последната сцена, в която е в цивилни дрехи, заметната с шал.
Още след първия си епизод през есента на 1967 г. сериалът постига масов успех сред жадните за развлечение български зрители. Ако продукцията беше излъчена в наши дни, със сигурност феновете щяха да спретнат няколко фейсбук страници със снимки и коментари, но в ерата без интернет единственият начин, чрез който почитателите може да изкажат своето възхищение, е с добрите стари писма, написани на ръка и изпратени по пощата. Хиляди такива заваляват към дома на Ани Бакалова и Иван Стоянович.
„Сериалът беше като някаква мания“, разказва актрисата. „Нещо ново, непоказвано. Защото, ако в театъра влизат 500 души, по телевизията 5 милиона гледат… И като започнаха да пристигат онези писма! Не мога да ви опиша какво нещо беше. Любовни послания бяха, по-малко творчески. Повече чувствата си описваха. Но приятни и възпитани, някои с много наивни, но мили думи. Невъзможно беше да отговоря на всички. А моят свекър, който беше с чудесно чувство за хумор, ми написа едно писмо, подписано като друг човек, че предлага да ми стане секретар, за да може да отвръща на почитателите.“
Ани разказва всичко спокойно, без излишна суета, от мъдростта на годините, изживени в топлината на аплодисментите и приятелството с публиката. А любовните писма от непознати зрители продължават и след като актрисата изиграва тайната любима на Велински в „На всеки километър“. Разгорещени страсти Ани Бакалова предизвиква дори зад граница, но в този случай не като фаталната жена от екрана, а като сестра Ратчид в театралната версия на „Полет над кукувиче гнездо“.
„Бяхме на гастроли в театър „Современник“ в Москва и после в Националния театър на Украйна. Там салонът щеше да се взриви от публика. Милиция следеше за реда в залата. Вътре няма игла къде да се пусне. И върви представлението, в залата е абсолютна тишина, само преводачката на репликите се чува. И във втората част, когато сестра Ратчид манипулира болните (аз я играех), един млад мъж от първи балкон стана, раздра си сакото и започна да крещи: „Ратчид садистка!“ Салонът замръзна. Ние на сцената направихме голяма пауза и едва след това успяхме да продължим. След финала на представлението имаше лавина от аплодисменти, чакаха ни, искаха да ни пипнат… Втората вечер еуфорията се повтори. И директорът тогава ми каза: „Утре те пускам в Киев, но с охрана. Ще те линчуват!“
Влюбени на екрана, приятели в живота
Докато снима „С пагоните на дявола“, главният актьор в поредицата Димитър Буйнозов (1935-1995 г.) е една от емблемите на Народния театър на младежта. Още като първокурсник има участия в киното, но и телевизията го обича. Освен като агент Венков зрителите го помнят и като Гоце Делчев в седемсерийната тв драма “Мера според мера” с режисьор Георги Дюлгеров. Ани Бакалова описва Буйнозов като прекрасен, но деликатен и затворен човек. Много възпитан и много излъчващ актьор. „Той тогава имаше бурна любов със своето момиче Юлия, която после стана негова съпруга“, разказва актрисата. „И беше така влюбен! И аз бях влюбена! И двамата обичахме своите си хора, но се наложи да се влюбим на екран.“
Ани споделя и за своето смущение, преди да се впусне в ролята на Зюдерман. Младата актриса тогава попада в екип със сериозни и големи имена от българското кино и театър, а съпруг на екрана е нейният учител във ВИТИЗ Любомир Кабакчиев: „Представяте ли си, аз, неговата студентка, му играех жена!“
Авторът на книгата бил троснат и несговорчив човек
Романът „Майорът от СС“ излиза под номер 10 на емблематичната библиотека „Лъч“ в издателство „Народна младеж“. За времето си книгата е бестселър, достигнала тиражи над 50 000 екземпляра, а въпросът истинска ли е историята на щурмбанфюрера от СС майор Херман Норман – агент Венков, дълго вълнува читателите. За своите героични дела авторът Борис Недялков е удостоен с орден „9 септември с мечове“, знак, че официално държавата тогава признава двойната му агентура. Четиридесет години по-късно бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов отрича съществуването на подобен агент, а историята нарича измислица на автора.
Свилен Мишляков, син на Николай Мишляков, редактор на книгата, разказа своята версия за тайнствения Норман: „Виждал съм Борис Недялков, когато идваше вкъщи, за да работят по книгата заедно с моя баща. Недялков е бивш царски офицер, гонен от комунистите, и по това време ( 1964/65 г.) – металург в бившия ДМЗ „Ленин“. И ето голямата загадка: как може такъв човек да пробие с книга при онази власт?! Кой му е ходатайствал това да се случи?
Но моят баща получи поръчката от издателството и започна да работи. Спомням си, че определи книгата като интересна, но с много беден изказ. И тук започнаха първите стълкновения с автора. Той искаше да се налага, искаше точно определени думи да останат в текста, макар че стилистично не са подходящи. Вторият им голям спор беше чисто исторически относно разположението на частите в първата фаза на войната. Баща ми също беше фронтовак и твърдеше, че всеки един, бил там, никога не може да забрави фронтовите позиции. Недялков обърка разположението на военните части и баща ми започна да се съмнява в истинността на историята му.
Според него не може да се забрави подобно нещо, защото насреща германците са се биели като зверове. Били са стари войници, ветерани, а срещу тях са имали млади момчета без никакъв боен опит. И онези се бият с бяс, защото отстъпват! Така дойде второто противоречие, но Недялков държеше на своето. Беше троснат и несговорчив човек, от онези, които ни се водят, ни се карат. След като завършиха книгата, това, което много ярко си спомням, е, че един ден той се обади по телефона. Баща ми вдигна слушалката и каза: „Не искам да те виждам! Взимай си хонорара и ми се махай от главата!“
Сценаристите на сериала Евгени Константинов и Костадин Кюлюмов също не успяват да намерят общ език с Борис Недялков. Още докато „С пагоните на дявола“ е на идейно ниво, те настояват авторът да се изключи от работата по сюжета и построяват екранната история без неговото участие.
Цвети Георгиева е водещ ПР експерт и един от най-популярните гласове в българския радиоефир. Тя е управляващ партньор в PR & Image компанията Directo Agency. Тясната ѝ специалност е: „Изграждане на позитивен имидж и силна репутация. Теория и практика на „аз“ представянето (Self presentation)“.
