Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейният обаче. Дори обичам да го потискам, като перефразирам една култова фраза на Еминем от „Bleed, bitch, bleed!“ на „Бледней, пич, бледней!“. Казах му:
– Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.
– Като д-р Уотсън за Холмс?
– Не, като икономката му.
– Като Годжи за Слави?
– Хм… по-скоро като Ванката.
– Добре де, кажи за какво става дума.
– Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те, няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи, ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти, пък да видим какво е. А?
– Е, добре, а аз какво да правя?
– Ти вземи лубриканти, а аз ще намеря момиче!!!
…
След 3 часа
…
– Гога, момичето е в другата стая… 50 лв. на час… направо я сложих в леглото да легне и да ни чака… Аз ще съм първи… А, бе, каква е тази кофа?!?!
– Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор, дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той навремето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.
– Една кофа ли е малко?!?
– Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами… мажи се…
– Ще взема да се намажа целият… струва ми се секси.
Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от „Пришълеца“ или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После ѝ казах, че това е лубрикант и да застане в стойка партер. Успокоих я, че лубрикантът е много добър – не трябва нито любовна игра, нито нищо. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал „Кънки с остър връх“. Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!
– Ехо? Госпожице?
Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че нямаше да я търся, ако не трябваше да я връщаме и ако всеки час не ни струваше по още 50 лв.
Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходила, а се е плъзнала нанякъде. Тръгнах по следата. Грешен ход. В момента, в който стъпих, направих троен аксел. Падайки направих карамбол в няколко ръба от стаята и усетих вкус на сол в устата си. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята, за да мога да стъпя.
Показа се Гогата.
– Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет?! А къде е…?
– Гога, не мога да стана, вним…
ТРАС!!!
Гогата, който преди това се бе съблякъл гол, за да не губи време и единственото нещо, с което не го беше родила майка му, беше мобилният му телефон с вибрираща батерия, се сгромоляса. Присвих съчувствено очи…
– Ооох, майна, баси смазката… Ще се претрепем… А? Къде ми е телефона…?
– Ще звънна от моя и ще разберем…
Доплувах някак до нощното шкафче и го набрах… чу се съъъъвсем глухо… А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката беше улеснила проникването на телефона… Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха…
Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и беше припаднала в него.
Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и…
– Майна? Извинявай, но… може ли да те помоля нещо?
– Да, Гога?
– Би ли си изкарал члена от ухото ми?
– Оу, без да искам, смазката… просто… извинявай…
– Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая… тази гласова поща…
Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги лиснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестило и се обадих на фирмата ѝ да я приберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на Другоселеца, ако си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк:
– И внимавайте да не ритнете коф…
ТРЯС…
Понесоха се двамата по стъпалата.
Чу се тътен. Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали.
Представям си какво им е.
А ние двамата с Гогата си пием кафе.
