Те са различни, странни и доста често приживе остават неразбрани от обществото, в което живеят. Те са откриватели, иноватори, експериментатори.
Физици, химици, математици хора с голям интелектуален потенциал, странни и ексцентрични.
Ясни, логични, последователни, те са били истински явления в своето време и буквално са правели революционни открития с научните си теории и изобретения.
Започвам с един учен физик – Айнщайн на вашето внимание. Гений с коефициент на интелигентност 160, блестящ в идеите си, допринесъл много за същността на физиката, открил Теорията на относителността.
Негови са думите „Вселената и глупостта са безкрайни, като не съм съвсем убеден за първото“. Ексцентрик, учен, гениален. Това е Айнщайн.
Следващият в списъка е Никола Тесла – изключително сложна личност, откривател на множество патенти, той е работел денонощно, а определението „странен“ е меко казано за него.
Имал стотици фобии, но най-интересната била страха му от перли. Той всеки път гонел секретарката си, ако я видел с тях.
Обичал извънредно много гълъби, владеел осем езика, бил новатор в процесите, свързани с електричеството и станал известен с ожесточената си конкуренция на професионално ниво с Томас Едисон.
Какво ще е тази статия без откритието на Исак Нютон за гравитацията? Легендата твърди, че то става случайно, след падането на една ябълка от дърво. Дали наистина е било така… едва ли някой може да ни даде категоричен отговор, но е сигурно, че откритито му задава нови стандарти в света на физиката. Името на Исак Нютон е отдаден изцяло на науката, а законът му за гравитацията променя принципите в научния свят.
Самият той е бил изключително затворен и… не си е падал особено по жените.
А какъв би бил светът на науката, ако го нямаше Менделеев? Руският учен е авторът на периодичния закон, който става основа за създаването на периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) – класификация на химичните елементи по техния атомен номер, електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства.
И тук има легенда, според която откритието на Дмитрий Менделеев става факт чрез сън. Твърди се, че химикът сънува елементите от таблицата, а днес химията не би била същата, ако я нямаше Таблицата на Менделеев.
Тук ще добавя и едно име от по-ново време. Илон Мъск – човекът, който иска да завладее Космоса и инвестира милиарди долари в космическа техника, нови технологии и открития.
Ще добавя името и на един американец, изцяло отдаден на науката – Ричард Докинс. Всяка негова разработка или книга е истинско събитие за научния свят. Докинс става известен с книгата си „Себичният ген“, в която обяснява в популярна и общодостъпна форма редица възгледи на теорията за еволюцията от гледна точка на гените.
Книгата му „Разширеният фенотип“ е значителен принос към еволюционната теория. В тази книга Докинс твърди, че ефектите във фенотипа не се ограничават само с тялото на организма, а могат да се разпрострат в околната среда, включително и в телата на други организми.
Има, разбира се, и още много други светила, които пренареждат света на космическите технологии, компютърните иновации, математиката, физиката, химията, инженерство. Това са хората на бъдещето, мъже с блестящи умствени способности, които чрез своя труд създават образа на бъдещето и развитието на човечеството на едно ново технологично ниво.
Защото бъдещето е на технологиите.
Станимира Георгиева обича да пише. Фен е на качествената музика и изкуството във всички негови форми. Любител на кафето, готините филми и прекрасните хора.
