Със сборника „Млък“ и с романа „Екстазис“ рекламистът и общественик Радослав Бимбалов се превърна в едно от знаковите имена на съвременната българска проза, печелейки сърцата и на литературната критика, и на читателите.
На 13 септември в книжарниците, като логично продължение на арката от теми, изграждащи митологията на писателските му търсения, ще се появи и може би най-смелият му и безмилостно откровен роман досега – „Ти, подобие мое“. Това е историята на общество, плашещо напомнящо на нашето, което официално е обявило състраданието за недъг и престъпление. История, разказана от самия Създател.
Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас – не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч.
Най-ценното ти откритие – думите – биват ползвани за шумна омраза. В същото време пазиш себе си, като не се натоварваш с чужди страдания, изпитваш само лицемерна (или откровено никаква) съпричастност към останалите. Не жалиш другите, за да пожалиш себе си. Естествен отбор. Оцеляват дебелокожите.
В края на тази твоя изключително успешна технологична революция май си повярва. Бързият прогрес ти даде не просто самочувствие, а самоверие, доближило те до най-извратената ти представа за мен.
Могъщ в посланията си и изящен в стила си, „Ти, подобие мое“ без свян руши фасадната благопристойност на съвремието ни, с тънък психологизъм оголва човешката душа и припомня изконни ценности. Припомня ни, че „заедно“ е думата, която кара историите да продължават.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
