Майкъл Бубле е изключително явление за онези, които обичат красивия поп, евъргрийн и вокалния джаз. Роден е през 1975 г. в Бърнаби, Британска Колумбия, Канада. Баща му Луис е рибар, а една от най-важните фигури в детството му е неговият дядо Деметрио Сантага. Именно той го запознава с големите гласове и песни от миналото и събужда любовта му към джаза.
Дядо му е водопроводчик и не само му пуска старите си плочи. Когато Майкъл е на 16 години и мечтае да пее пред публика, Деметрио предлага безплатните си водопроводни услуги на собственици на клубове и музиканти в замяна на възможността внукът му да излезе на сцената. Той плаща и уроците му по пеене. Години по-късно Бубле продължава да определя дядо си като човека, оказал огромно влияние не само върху музикалния му вкус, но и върху характера му.
Всъщност Майкъл твърди, че мечтае да стане известен певец още от двегодишен. Като тийнейджър дори спи с Библията и се моли желанието му да се сбъдне. Семейството му окончателно осъзнава колко добър глас има, докато всички пеят коледни песни заедно. А любовта му към старите стандарти се заражда още в детството, когато слуша музиката, която обича дядо му.
Сцената обаче трябва да почака. От 14-годишен Бубле прекарва летата с баща си на риболовни кораби. Работата е тежка, дните са дълги, а понякога екипажът остава в морето по два-три месеца. Самият певец по-късно определя този период като едно от най-тежките физически изпитания в живота си и признава, че именно там научава много за отговорността.
Паралелно с това започва да пее по клубове, участва в конкурси и постепенно трупа сценичен опит. Преди големия пробив записва няколко независими проекта, сред които „First Dance“, „BaBalu“ и „Dream“. Успехът обаче не идва бързо. Години наред Бубле пее навсякъде, където му дадат възможност, без гаранция, че някога ще стигне до голяма звукозаписна компания.
Промяната идва през 2000 г. След негово изпълнение човек от обкръжението на бившия канадски министър-председател Брайън Мълрони го препоръчва и Бубле е поканен да пее на сватбата на дъщеря му Каролайн. Сред гостите е прочутият продуцент Дейвид Фостър. Именно срещата с него отваря вратата към голямата кариера. Фостър става продуцент на едноименния албум „Michael Bublé“, издаден от Reprise Records през 2003 г.
Истинският международен пробив идва с „It’s Time“ през 2005 г. В албума са „Feeling Good“, „Save the Last Dance for Me“, „You Don’t Know Me“ и една от най-важните авторски песни на Бубле – „Home“. „It’s Time“ остава 104 седмици в джаз класацията на Billboard, от които рекордните 78 седмици на първо място, и продава над 10 милиона копия по света. През 2006 г. Бубле е големият победител на наградите „Джуно“.
Следва „Call Me Irresponsible“ през 2007 г., който достига първото място в редица държави и му носи първата награда Grammy. В него е и „Everything“ – една от най-популярните авторски песни в кариерата му. Две години по-късно „Crazy Love“ добавя към репертоара му „Haven’t Met You Yet“, която се превръща в първата му песен, влязла в Топ 40 на Billboard Hot 100.
През 2011 г. Бубле издава „Christmas“. Първоначално коледен проект, албумът постепенно се превръща в истински феномен. Той оглавява Billboard 200 в САЩ и всяка Коледа отново се връща сред най-продаваните записи. До 2021 г. продажбите му надхвърлят 16 милиона копия в световен мащаб, а в Канада албумът е достигал №1 в десет различни календарни години – от 2011 до началото на 2026 г.
Следват „To Be Loved“ през 2013 г. и „Nobody But Me“ през 2016 г. Турнето „To Be Loved Tour“ преминава през десетки държави и е гледано от над два милиона души. То става основа и за концертния документален филм „Michael Bublé: Tour Stop 148“, който показва не само самия певец на сцената, но и хората зад огромната продукция.
Точно през 2016 г. личният живот на Бубле и съпругата му Луисана Лопилато преминава през тежко изпитание. Най-големият им син Ноа е диагностициран с рак на черния дроб и двамата временно оставят кариерите си на заден план, за да бъдат до него. След лечението детето влиза в ремисия. Бубле неведнъж е споделял, че преживяното напълно променя отношението му към славата, работата и семейството.
Бубле се връща към музиката с „Love“ през 2018 г., а през 2022 г. издава „Higher“. В албума влиза дуетът му с Уили Нелсън „Crazy“, версия на „My Valentine“ на Пол Маккартни, както и нови авторски песни. „Higher“ му носи петата награда Grammy – за най-добър традиционен поп вокален албум.
През 2024 г. излиза компилацията „The Best of Bublé“ с 21 песни, сред които и две неиздавани дотогава записи – „Don’t Blame It On Me“ и „Quizas, Quizas, Quizas“. Година по-късно Бубле отбелязва 20 години от „It’s Time“ със специално разширено издание. В него се появява и „Just Like You“ – песен, която е написал още на 16 години.
Към музикалната му кариера се добавя и телевизията. През 2024 г. Майкъл става треньор в американското издание на „The Voice“ и още в първия си сезон печели състезанието със Софронио Васкес. В следващия сезон повтаря успеха с Адам Дейвид, а през есента на 2025 г. за трети пореден път заема едно от треньорските кресла.
Днес зад името на Майкъл Бубле стоят повече от 75 милиона продадени албума, над 14 милиарда стрийма, пет награди Grammy, 15 награди „Джуно“, звезда на Алеята на славата в Холивуд и място на Канадската алея на славата. През 2026 г. той продължава да изнася концерти и остава сред най-успешните канадски изпълнители на своето поколение.
В личния си живот Бубле е заедно с аржентинската актриса Луисана Лопилато от 2008 г. Двамата се сгодяват през 2009 г. и сключват брак през 2011 г. – първо в Аржентина, а след това и в Канада. Имат четири деца – Ноа, Елиас, Вида и Сиело. Луисана участва и в няколко негови музикални видеоклипа, включително „Haven’t Met You Yet“ и „I’ll Never Not Love You“.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
