Колумбийският поп и рок певец Хуанес е роден през 1972 година в Меделин, а детството му е тясно свързано с градчето Каролина дел Принсипе, откъдето са родителите му. Той е най-малкото от общо 6 деца.
На 7-годишна възраст Хуанес започва да свири на китара, а музиката вече заема важно място в живота му. Слуша предимно Los Visconti, Карлос Гардел, Led Zeppelin, Metallica, Диомедес Диас, Силвио Родригес и Джими Хендрикс, които по-късно оказват силно влияние върху творчеството му.
Годината е 1988. 15-годишният Хуанес създава първата си група – Ekhymosis, в която той е водещ вокал и китарист. Скоро след създаването си групата вече изнася и първите си концерти. Следват още много концерти и няколко години заедно.
В началото Ekhymosis сами продуцират записите си, а през 1991 година издават EP-то „De Rodillas“. Групата привлича вниманието на звукозаписната компания Codiscos и получава договор.
През 1992 година се появява успешният им албум „Niño Gigante“. Следват още няколко албума, а Ekhymosis се превръщат в едно от разпознаваемите имена на колумбийската рок сцена.
Въпреки поредицата от концерти, които изнасят и извън Колумбия, по думите на Хуанес, групата така и не успява да прекрачи истински границите на родината си и остава ограничена основно до местния пазар. Затова през 1998 година певецът напуска и се отдава на солова кариера.
С леко разочарование от края на Ekhymosis и притеснен, че няма да има бъдеще в музиката, Хуанес заминава за Лос Анджелис, за да си търси късмета в САЩ. Когато тръгва към Америка с китарата и своите демозаписи, едва ли е предполагал, че ще постигне такъв успех.
Негови записи попадат при известния продуцент на алтернативна латиномузика Густаво Сантаолая. Той вижда потенциал в Хуанес, подписва го към своя лейбъл Surco и двамата започват работа по дебютния му албум „Fíjate Bien“, който излиза през 2000 година.
Години по-късно Сантаолая ще спечели и „Златен глобус“, и „Оскар“ за работата си по филма „Планината Броукбек“.
Вторият му албум „Un Día Normal“, издаден през 2002 година, става най-продаваният латиноалбум в САЩ през 2003 г. и превръща Хуанес в международна звезда. Дискът остава рекордните 92 седмици в Топ 10 на класацията Top Latin Albums на Billboard и му носи общо шест награди Latin Grammy – една през 2002 и още пет през 2003 година.
Първият сингъл оттам е определяният като „химн“ и „молитва за мир“ „A Dios Le Pido“. Песента се превръща в огромен хит и прекарва 47 поредни седмици в класацията Hot Latin Tracks на Billboard, през голяма част от времето в Топ 5. Самият „Un Día Normal“ се превръща в най-продавания испаноезичен албум с оригинални песни в света.
Следващият му албум – „Mi Sangre“, излиза през есента на 2004 г., а първият сингъл – „Nada Valgo Sin Tu Amor“, оглавява Hot Latin Songs на Billboard и остава на върха 12 седмици. Следва „La Camisa Negra“, която се превръща в един от най-големите международни хитове на Хуанес.
През 2005 година сп. „Time“ го нарежда сред 100-те най-влиятелни личности в света, а People en Español го включва сред своите „50 най-красиви“ знаменитости.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
