На 76 години си отиде една от най-емблематичните фигури в света на рока и метъла – Ози Озбърн. Артист, който не само преживя своето време, а го пресъздаде със звук, ярост и изумителна човешка уязвимост. Луд гений, икона, анархист в звукозаписното студио, който се превърна в култ още приживе. И оставя след себе си не музика, а поколение, което диша с Black Sabbath.
„С тъга, по-силна, отколкото думите могат да изразят, съобщаваме, че нашият любим Ози Озбърн почина тази сутрин“, гласи официалното съобщение от семейството му. Той е бил обграден от любов. И ние всички го изпращаме така – с любов.
От Бирмингам до безсмъртието
Джон Майкъл „Ози“ Озбърн е роден на 3 декември 1948 г. в Астън, работническо предградие на Бирмингам – място, където индустриалният шум сякаш предопределя звука на бъдещия хеви метъл. В края на 60-те години заедно с Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд, той създава Black Sabbath – група, която ще пренапише правилата на рок музиката завинаги.
Гласът му – ръмжащ, драматичен, с мрачна чувственост – не само пее. Той пророкува. Песни като „Paranoid“, „War Pigs“, „Iron Man“ се превръщат в химни на бунта, тъгата и неудобните въпроси, които всички останали избягват.
След раздялата с групата през 1979 г. Ози поема по собствен път – и го превръща в шествие. Солова кариера, белязана от успех, скандали, падения и възходи, ни дава албуми като „Blizzard of Ozz“ и „Diary of a Madman“. Песни като „Crazy Train“ и „Mr. Crowley“ се превръщат в златен стандарт за тежката музика, но и за артистичната лудост, която граничи с гениалност.
Смелият клоун на ада
Ози никога не е бил обикновен рок-звезда. Той беше шоу сам по себе си. Човек, който хапе прилепи на сцена, губи контрол, но винаги остава верен на себе си. Човек, който ужасява родителите и вдъхновява децата им да си пуснат косите.
Семейството му, реалити шоуто „The Osbournes“, битките със зависимости, болестта на Паркинсон, концертите на инвалидна количка… всичко това не го направи по-малък. Напротив – направи го човечен. Ужасяващо истински.
Ози беше от малкото хора, които могат да нарекат себе си „Принц на мрака“ и да ни накарат да се усмихнем. Да вярваме, че дори в най-тъмните тонове има искра светлина.
Последният поклон
На 5 юли 2025 г. в Бирмингам, градът, откъдето започва всичко, се случи нещо историческо – „Back to the Beginning“, последният концерт на Black Sabbath. Ози беше там. Седнал на трон, слаб, но с неизменна искра в очите. До него – Тони Айоми. До тях – цялата история на метъла. Сцената беше дом. А тишината след последния акорд – прощаване.
Само няколко седмици по-късно светът вече го няма. Но ехото от гласа му ще продължи да звучи. В слушалките. В спомените. В онези нощи, когато имаш нужда да се чувстваш разбран – не от някой перфектен, а от някой истински.
Никога повече, но завинаги с нас
Ози Озбърн не беше съвършен. И никой не е искал това от него. Той беше бурята в очите на рока. Разкъсан, уязвим, понякога плашещ, но винаги автентичен.
Смъртта му е краят на една епоха. И същевременно – доказателство, че легендите не умират. Те се завръщат в мрака, откъдето дойдоха – с усмивка, с последен риф и с онзи глас, който никога няма да забравим.
🖤 Rest in power, Ozzy. Your crazy train never stops. 🖤
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
