Постните понички са от рецептите, които винаги спасяват положението по време на Kоледните пости. Нямаш яйца, нямаш мляко, а настроението за нещо сладко е сериозно. И точно тогава се сещаш за тях. Замесваме тестото набързо, оставяме го да почине под кърпата и междувременно подготвяме тигана, защото знаем: щом поничките паднат в олиото, къщата ще ухае на уют.
Първата винаги е „за проба“, после идват другите – пухкави, златисти и точно толкова добри, че никой не пита дали са постни. Просто ги изяждат. Тези понички са малко повече от сладка закуска – те са начин да се насладим на поста, без да се лишаваме от топлина, аромат и домашен уют.
Начин на приготвяне:
В хладката вода разтваряме захарта и маята. Разбъркваме и оставяме за 5 – 10 минути. Когато се появи пяна, значи всичко е тръгнало добре.
В голяма купа смесваме брашното и солта. Добавяме втасалата мая и олиото. Замесваме меко, гладко тесто, като за аромат и вкус добавяме лимоновата кора и ваниловата захар. Тестото не трябва да лепне, а да е податливо и приятно на допир. Ако се налага, добавяме още малко брашно.
Покриваме купата с чиста кърпа и оставяме тестото на топло за 30 – 45 минути, докато удвои обема си.
Разточваме на пласт с дебелина 1,5 – 2 см. Изрязваме кръгчета с чаша или форма. Оставяме ги да си „поемат въздух“ още десетина минути.
Загряваме олио. Слагаме поничките и покриваме тигана за първите няколко минути – това помага да бухнат добре. След това махаме капака и пържим до златисто, обръщайки само веднъж.
Готовите понички оставяме върху кухненска хартия. А после… остава само да чуем първото хрупване. И да се усмихнем. Понеже някои истории не се разказват с думи, а с мирис на топли понички.
Ростислава е любопитна, винаги усмихната, говори много и обича да пише. Журналист в пълния смисъл на думата. Влюбена в живота и съпруга си, майка на двама страхотни синове. Фен на лабрадорите, шоколадовия сладолед и музиката на Мадона.

