Отиде си Крис Риа. Човекът, чийто глас звучи като топла светлина в зимна вечер, почина малко преди Коледа – по ирония на съдбата точно в дните, в които светът отново запява „Driving Home for Christmas“. Новината беше потвърдена от говорител на семейството му, който съобщи, че музикантът е починал в болница след кратко боледуване, заобиколен от най-близките си хора.
„С огромна тъга съобщаваме за смъртта на нашия любим Крис“, гласи изявлението от името на съпругата му и двете им деца.
И сякаш времето спря за миг. Защото Крис Риа беше огромно име в историята на музиката. Той беше чувство. Беше път. Беше онзи момент в колата, когато навън вали сняг, фаровете режат тъмнината, а ти знаеш, че се прибираш.
Глас с дълбочината на зимна нощ
Роден в Мидълзбро, Северна Англия, Кристофър Антон Риа израства с китара в ръце и блус в кръвта. Още като млад открива специфичния звук, който по-късно ще стане негова запазена марка – топъл, леко дрезгав, дълбок, изсвирен със слайд китара така, че всяка нота да звучи като преживяна история.
Преди музиката да го отведе по световните сцени, Риа работи в семейния бизнес за сладолед. После съдбата му поднася друга сладост – кариера, която ще го превърне в една от най-разпознаваемите фигури в британския рок и блус.
В рамките на десетилетия той записва 25 студийни албума. „The Road to Hell“ (1989) и „Auberge“ (1991) оглавяват британските класации и затвърждават статута му на артист, който не следва модата, а я игнорира с финес. Още преди да влезе в Топ 10 със сингъла „The Road to Hell (Part 2)“, Крис Риа вече е определян като „голяма европейска звезда“.
Песни, които остаряват красиво
Каталогът му е пълен с песни, които не губят блясъка си с времето: „On the Beach“, „Josephine“, „Let’s Dance“, „Auberge“, „Stainsby Girls“, „I Can Hear Your Heartbeat“, „Working On It“, „Tell Me There’s a Heaven“. Той записва и незабравимия дует с Елтън Джон – „If You Were Me“, а кариерата му е отличена с три номинации за наградите BRIT.
Макар никога да не прави турнета в САЩ, още през 1978 г. „Fool (If You Think It’s Over)“ достига 12-о място в класацията на Billboard и му носи номинация за Grammy. Години по-късно „Working On It“ оглавява американската мейнстрийм рок класация. Продажбите му надхвърлят 40 милиона копия по света.
„Driving Home for Christmas“ – песента, която стана празник
И все пак – когато кажем Крис Риа, светът първо си тананика „Driving Home for Christmas“. Песента, родена на задната седалка на малка кола, в снега и коледния трафик, когато съпругата му Джоан го прибира от Лондон към дома им в Мидълзбро. Песен, която мирише на сняг и канела, на чакане и на завръщане.
Излязла първоначално като B-страна, тя бавно, но сигурно се превръща в коледна класика. Всяка година се завръща – по радиата, в плейлистите, във филмите и в онези тихи моменти, когато пътят към дома е най-важното място на света.
Любопитното е, че дълго време Риа почти не я изпълнява на живо. Докато феновете не започват да я искат на всеки концерт. Когато най-сетне я включва в сетлиста си, го прави по свой начин – със снежни машини, спектакъл и сметка от 12 000 паунда за почистване. Типично за него – всичко или нищо.
Последният коледен подарък
Само преди седмици писахме за първия му изцяло празничен проект – „The Christmas Album“. Албум, който започва и завършва с „Driving Home for Christmas“ – от обновен аранжимент до оригиналната версия от 1986 г. Малък, топъл коледен подарък от артист, който разбираше празниците по-добре от повечето хора.
Днес този албум звучи по-различно. По-тихо. По-близо до сърцето.
Крис Риа си тръгна, но пътят остава. Остава гласът му. Остава китарата. Остава онази кола в снега, която всяка година ни напомня, че най-важното пътуване винаги е към дома.
И тази Коледа ще бъде малко по-тиха. Но ще звучи точно като него.
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
