Мъдростта на „Малкият принц“ в незабравими цитати

Статистиката сочи, че „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери е сред най-продаваните книги в света с над 140 милиона продадени копия. Издадена през 1943 г., книгата е преведена на над 250 езика и диалекта. По нея са създадени филми, опери и театрални постановки.

Извън статистиката може да се каже, че „Малкият принц“ е истински културен феномен. Книгата е кратка, но пленява още от първата страница. Читателят мигновено се потапя в приказен свят, в който Малкият принц среща лисицата, змията и множество необикновени герои. Чрез тях авторът разгръща размисли за живота, тъгата, смъртта, любовта и приятелството. А мисълта за неговата роза остава в центъра на историята.

Много от размислите на героите са се превърнали в запомнящи се цитати, от които винаги черпим сила и вдъхновение.

За обществените стереотипи:

• Един турски астроном съобщи откритието си за астероид Б 612 пред Международния астрономически конгрес. Но никой не му повярва поради облеклото му. Възрастните хора са такива. Астероидът Б 612 има късмет, че един турски диктатор наложи на народа си под страх от смъртно наказание да се облича по европейски. Астрономът повтори откритието си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.

За възрастните и детския поглед към света:

• Възрастните обичат цифрите. Ако им кажете: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“

За самотата:

• – В пустинята човек се чувствува малко самотен.
  – Човек е самотен и между хората – каза змията.

За приятелството:

• Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш – каза лисицата – хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел – опитоми ме!
  – Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
  – Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далечко, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко…
• За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

За любовта:

• Вие сте хубави, но празни – каза Малкият принц на розите – за вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
• Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват!

За смисъла на живота:

• Хората, между които живееш, отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят… И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода. Но очите са слепи, човек трябва да търси със сърцето си.
• Пустинята е хубава от това, че някъде в нея има скрит кладенец…
• Хората се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

За истинските ценности:

• Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря: „Аз съм сериозен човек!“ – и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!
• Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

Повече от 80 години след публикуването си „Малкият принц“ продължава да вълнува читатели от всички възрасти. Неговите думи ни напомнят, че любовта, приятелството и истинските неща в живота не могат да се измерят с цифри. Именно затова тази малка книга остава една от най-обичаните истории в световната литература.