Едгар Алън По: човекът, създал терора в литературата


Смятан е за един от най-големите представители на американската литература. Но преди всичко той е известен в целия свят със своите истории на ужаса, които въвличат читателя в мрачна и тревожна атмосфера. Вече сте наясно, че това е именно великият Едгар Алън По.

Дори днес неговата ярка и зловеща фантазия успява възхитително да омагьосва и отблъсква едновременно. Когато започнете да четете някоя от неговите истории, бихте искали страниците никога да не свършват, но в същото време ви се иска да стигнете до края възможно най-бързо, за да избягате от кошмара, в който сте попаднали.

В разказите на По често се повтарят сходни теми и обстановка. Извършват се брутални убийства, погребват се все още живи хора, а някогашни аристократични семейства обитават зловещи и рушащи се замъци. Зад тези мрачни картини обаче се крият далеч по-дълбоки човешки страхове.

И все пак, въпреки повтарящите се теми, ние, днешните читатели, макар и свикнали с далеч по-смели истории на ужаса, трудно можем да останем безразлични към мрачния свят на По. Неговите разкази продължават да предизвикват безпокойство, а понякога и истински страх.

Тук се проявява психологическият ефект, известен като „доброволно преустановяване на неверието“. Докато четем, временно приемаме невероятното за възможно и позволяваме на въображението да ни потопи в измисления свят. Понятието е свързано с английския поет и литературен критик Самюъл Тейлър Колридж, но произведенията на По са прекрасен пример за въздействието на подобно преживяване.


По е бил несравним разказвач; ето защо неговите истории продължават да будят интерес и днес. И знаете ли защо? За разлика от много свои предшественици той успява да превърне страха в дълбоко психологическо преживяване. В творбите му често откриваме отражения на тревогите и мъките от собствения му живот: ранната загуба на родителите, трудните отношения с човека, който го отглежда, постоянните финансови проблеми и болезнената раздяла с близки хора.

След смъртта на майка си през 1811 г. малкият Едгар е приет в дома на заможното семейство Алън в Ричмънд. Джон и Франсис Алън се грижат за него, но никога не го осиновяват официално. По-късно отношенията между Едгар и Джон Алън се влошават заради финансови разногласия, включително хазартни дългове, натрупани по време на следването му. След поредица от ожесточени спорове двамата се отчуждават окончателно, а когато Джон Алън умира през 1834 г., не оставя наследство на писателя.

Едгар Алън По: човекът, създал терора в литературата

Едгар започва да изкарва прехраната си с писане и редакторска работа. През 1835 г. постъпва в литературното списание „Southern Literary Messenger“ в Ричмънд, а през следващата година се жени за своята първа братовчедка Вирджиния Клем. По това време тя е едва на 13 години, а той е на 27. Въпреки професионалните успехи и признанието, което постепенно получава, животът му остава белязан от финансови затруднения и лични трагедии.

Представител на американския романтизъм и един от големите майстори на готическата литература, По се фокусира върху психологическите аспекти на своите герои, върху маниите, кошмарите, вината и страховете, които могат да завладеят човешкото съзнание. Неговото творчество оказва силно влияние и върху по-късните литературни течения, включително символизма и декадентството.

Разказите му са майсторски преведени на френски от един от най-известните му почитатели – поета Шарл Бодлер. Благодарение на тези преводи творчеството на американския писател достига до широка европейска публика и оказва огромно влияние върху развитието на модерната литература.


Неговият разказвачески гений проправя пътя и на други литературни жанрове. Например детективската литература дължи изключително много на Едгар Алън По, който създава образа на Огюст Дюпен в „Убийствата на улица Морг“.

Писателят е сред предшествениците и на съвременната научна фантастика. Много автори признават влиянието му, вдъхновени от способността му да се задълбочава в човешките страхове и да потапя читателите в мистериозния свят на непознатото и ужаса.

Едгар Алън По: човекът, създал терора в литературата
Снимка: DepositPhotos

Образи, вдъхновени от разказите на Едгар Алън По

И все пак по онова време необичайният стил на неговите разкази невинаги среща одобрението на литературните критици, въпреки че някои от произведенията му постигат значителен успех. След смъртта на любимата му съпруга Вирджиния, която умира от туберкулоза през 1847 г., писателят изпада в дълбоко отчаяние.

Болестта ѝ продължава няколко години, през които семейството живее в тежки финансови условия. По е принуден да наблюдава как младата му съпруга постепенно губи сили, без да може да я спаси. През този период проблемите му с алкохола допълнително се задълбочават.

Само две години след смъртта на Вирджиния, на 7 октомври 1849 г., Едгар Алън По умира в Балтимор на 40-годишна възраст. Няколко дни по-рано е открит в тежко състояние, объркан и неспособен да обясни какво се е случило с него. Откаран е в болница, където прекарва последните дни от живота си.


Причината за смъртта му остава неизяснена. Сред обсъжданите хипотези са алкохолно отравяне, делириум тременс и различни заболявания, но нито една не е категорично доказана. Така краят на писателя остава загадка, която и до днес занимава неговите биографи.

Сред най-известните му разкази са „Златният бръмбар“, „Черната котка“, „Ямата и махалото“ и „Убийствата на улица Морг“. А стихотворението „Гарванът“, публикувано през 1845 г., му носи широка известност още приживе и се превръща в едно от най-разпознаваемите произведения в американската поезия.

Обичаме да го помним като истински гений визионер. В края на краищата, както самият той пише в разказа „Елеонора“: „Наричали са ме луд, но въпросът все още не е решен дали лудостта не е най-висшата форма на интелигентност.“

Снимка: DepositPhotos
Таня Ангелова

Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!


Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *