Слънцезащитните продукти са една от малкото съставки за грижа за кожата, за които е доказано, че работят. А редовната им употреба е ключова за забавяне на признаците на стареене, като слънчеви петна, фини линии и бръчки. Освен това намалява риска от потенциално смъртоносни видове рак на кожата, като меланом.
Въпреки тази истина, митовете относно слънцезащитните продукти, от това как действат, през профила им на безопасност, до това как влияят на околната среда, са широко разпространени сред широката общественост.
В минали години „конспирациите“, свързани със слънцезащитните продукти, достигаха своя връх точно преди лятото и след това затихваха. Но днес, особено със социалните медии, те винаги са налице. Тук ще развенчаем някои от най-разпространените митове, които чувате за слънцезащитните продукти.
1. Слънцезащитният крем е достатъчен, за да се предпазите от слънцето.
Слънцезащитният крем е изключително ефективен в предпазването от щети, причинени от ултравиолетовата радиация на слънцето. Но реалността е, че повечето хора не нанасят достатъчно, за да получат слънцезащитния фактор, посочен на опаковката. Когато лабораториите тестват ефикасността на слънцезащитен крем, те го нанасят с много специфична, стандартизирана плътност – два милиграма на квадратен сантиметър.
Тази концентрация е умишлено гъста, защото тънки петна или пролуки в покритието биха могли да повлияят на резултатите от теста. Но почти никой не е в състояние да нанесе такова количество крем. Мислете за слънцезащитата като за безопасността в колата. Слънцезащитният крем е вашият предпазен колан, но все пак се нуждаете от предното стъкло и въздушните възглавници.
Затова, когато е възможно, търсете сянка, за да избягвате директно излагане на слънце. Особено между 10:00 и 14:00 часа, когато слънчевите лъчи са най-силни. Можете също да носите шапки и дрехи с дълъг ръкав с ултравиолетов защитен фактор или UPF. Не можете да разчитате на слънцезащитния крем като първа линия на защита.
2. Химическата слънцезащита е опасна, защото се абсорбира в кръвта.
Може би едно от най-разпространените погрешни схващания за слънцезащитните продукти е, че химическите слънцезащитни продукти са по-малко безопасни от минералните им аналози. Причината – абсорбират се в кръвния поток. Тази идея е довела до твърдения, че химическите слънцезащитни продукти повишават риска от рак и нарушават хормоналното здраве, но и двете не са потвърдени от научни доказателства.
Вярно е, че има доказателства, че химическите UV филтри се абсорбират в кръвта. Но няма солидни изследвания, които да предполагат, че абсорбцията представлява някакъв значителен риск за вашето здраве. Така че въз основа на текущите изследвания най-лошото нещо, което може да се случи от нанасянето на слънцезащитен крем, е дразнене на кожата, ако случайно сте алергични към съставките.
В крайна сметка най-добрият слънцезащитен крем е този, който ще използвате постоянно. Така че, ако това означава да се придържате към минерални слънцезащитни продукти, съдържащи цинков оксид или титанов диоксид – тогава нека бъде така. Но въз основа на това, което знаем в момента, няма причина да се страхуваме от химическите слънцезащитни продукти.
3. Минералните слънцезащитни продукти са по-добри за околната среда.
Не е тайна, че минералните слънцезащитни продукти са известни с това, че оставят бял филм върху кожата. Това е една от многото причини, поради които много хора предпочитат да използват химически. Те са по-козметично елегантни и обикновено имат по-рядка консистенция, която не оставя мазна текстура. Но много хора не използват химически слънцезащитни продукти, защото вярват, че е по-вероятно да навредят на околната среда, избелвайки кораловите рифове в океана. Това е толкова разпространено, че в някои окръзи в щата Хавай, като Мауи, е незаконно да се продават, разпространяват или използват химически слънцезащитни продукти без лекарско предписание. Това схващане е далеч от истината, но в него има зрънце реализъм.
Проучвания са изследвали дали определени химически UV филтри увреждат морския живот и са установили, че те наистина могат да доведат до избелване на коралите при определени условия. Но в много случаи изследователите са разглеждали UV филтрите изолирано, а не в готовите формули, които всъщност намираме в магазина. И много от проучванията са разработени с използване на водни резервоари при много по-висока експозиция от тази, на която биха били изложени коралите в океана.
Нещо повече – изследователите са открили подобни резултати при тестване на цинков оксид, което предполага, че никой слънцезащитен крем не е напълно безопасен за рифовете. Фактори като изменението на климата, затоплянето на океана и прекомерният риболов, са доминиращите двигатели на намаляването на коралите, а не непременно употребата на слънцезащитни продукти.
4. Слънцезащитният крем пречи да получите достатъчно витамин D.
Излагането на слънчевите ултравиолетови лъчи стартира биологичен процес в кожата, позволявайки ѝ да произвежда собствен витамин D. Мнозина вярват, че носенето на слънцезащитен крем е причината за дефицита им. Затова насърчават прекарването на време на слънце без защита, за да помогнат за възстановяване на нивата им. Но в действителност е много малко вероятно слънцезащитните продукти да попречат на тялото ви да получи необходимия витамин D.
Хората често не нанасят достатъчно слънцезащитен крем, за да бъдат напълно защитени. Само поради това има много проучвания, които показват, че все още получавате достатъчно количество витамин D, дори когато носите слънцезащитен крем. Така че, ако се притеснявате за нивата си на витамин D, решението е да не се лишавате от фотозащита. Това без съмнение повишава риска от рак на кожата.
Все пак не е зле да се излагате и незащитени на слънце, но го правете в ранните или късните часове на деня, когато слънцето не е толкова силно, и не прекалявайте с времето.
5. Минералните и химическите слънцезащитни продукти действат различно.
Широко разпространено е схващането, че минералните и химическите слънцезащитни продукти защитават кожата ви по много различни начини. Минералните слънцезащитни продукти отразяват слънчевите лъчи, докато химическите слънцезащитни продукти ги абсорбират. В действителност, минералните и химичните UV филтри работят доста сходно. И двата абсорбират ултравиолетовата енергия на слънцето и я преобразуват в малко количество топлина.
Химическите филтри работят изцяло чрез този механизъм на абсорбция, а цинковият оксид и титановият диоксид, въпреки репутацията си на рефлектори, до голяма степен правят същото. Много малка част от UV лъчението, което попада върху тези минерални филтри, всъщност се отразява.
И двата вида слънцезащитни продукти имат своите предимства, но начинът, по който защитават кожата ви, всъщност не е една от съществените разлики между тях, така че не позволявайте това да бъде решаващият фактор. Вместо това, помислете как изглежда и се усеща слънцезащитният продукт върху кожата ви и изберете такъв, който с удоволствие бихте включили в ежедневието си.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
