Звукът е един от най-важните инструменти за комуникация в животинския свят. За повечето видове той е въпрос на оцеляване – за ориентация, за намиране на партньор, за предупреждение или за лов.
Легендарният сър Дейвид Атънбъро, който наскоро отпразнува своя 100-годишен юбилей, се завърна с нова поредица в три части. В нея той изследва как животните създават и възприемат звук – в някои случаи дори преди да се родят.
„Тайният свят на звуците с Дейвид Атънбъро“ дебютира преди броени дни по Viasat Nature, а по този повод си струва да разгледаме няколко невероятни рекорда, свързани със звуците в дивата природа.
Второто най-шумно животно на Земята е… скарида
Най-шумните животни на планетата са китовете. А най-шумен от всички е кашалотът, който издава звуци до 230 децибела. Използва ги, за да общува с други кашалоти на хиляди километри разстояние и за ехолокация при лов.
Второто най-шумно животно обаче е скаридата пистолетчик. Едната ѝ щипка е израснала по-голяма от другата и когато щракне с нея, тя създава т.нар. кавитационен мехур. Това е звуков удар от около 200 децибела и светкавица, по-ярка от слънцето, достатъчно мощна, за да парализира риба или съперничещ рак. Един вид скарида пистолетчик дори носи името Synalpheus pinkfloydi – заради розовата си щипка – и наистина може да „щрака“ по-силно от рок концерт.
Кои животни говорят най-много и кои мълчат?
Груповите животни общуват доста, макар и не по начина, по който хората разбират „говор“. Шимпанзетата вокализират изненадващо рядко и предпочитат жестовете. Сурикатите пък поддържат постоянен вокален контакт по време на лов, за да си сигнализират, че всичко е наред. Според изследователите обаче делфините почти никога не спират да „говорят“. Те учат „реч“ едни от други и дори използват уникални свирукания, с които се обръщат към конкретни членове на групата, сякаш им дават имена.
От другата страна са жирафите, около чиято комуникация дълго време съществуваше мит, че се случва в инфразвуков диапазон, недоловим за човешкото ухо. Оказва се, че това не е вярно – жирафите просто общуват рядко, а нощем си „тананикат“ на честота около 92 херца. Акулите пък масово се приемат за безшумни ловци, но видът риг произвежда прищракващи звуци, стържейки зъби – учените все още не са наясно с целта им, а се предполага, че причината е стрес, тъй като поведението се наблюдава основно при животни в плен.
Най-високият и най-ниският звук в природата
Според Книгата на рекордите на Гинес най-високият звук се издава от катидид. Това е вид щурец от островите край бреговете на Колумбия. Чрез търкане на крилете си мъжките привличат женски, на честота около 150 килохерца, недоловима за човешкото ухо, чийто обхват стига до около 20 килохерца.
На другия край на спектъра е песента на синия кит, която се движи между 10 и 14 херца – далеч под прага, който хората можем да чуем, макар тялото ни вероятно да усеща вибрациите. По-добре е да не я чуваме, защото при 180 децибела този звук би бил опасен за човешкия слух.
Комуникация още преди раждането
Раждането е едно от най-травматичните събития в живота на всяко същество. А много животински видове се раждат напълно беззащитни. Кайманите например започват да издават тихи, високи звуци още докато са в яйцето. Така те сигнализират на братята и сестрите си, че е време за излюпване – за предпочитане едновременно, защото заедно имат по-голям шанс за оцеляване. А когато след излюпването започнат да зоват майка си в хор, усиленият звук стига по-лесно до нея.
Какво още ни очаква с Атънбъро тази есен?
На 12 септември предстои „Атънбъро и чудото на яйцата“. Как се създава яйцето, защо има точно тази форма и защо изобщо съществува, разказано стъпка по стъпка от снасянето до излюпването. А на 19 септември идва „Атънбъро и морският дракон“, в който сър Дейвид разказва историята на вкаменелост на ихтиозавър, разкриваща тайни отпреди 200 милиона години.
„Тайният свят на звуците с Дейвид Атънбъро“ дебютира на 5 септември по Viasat Nature, всяка събота от 19:10 ч., последван от още филми с участието на сър Дейвид Атънбъро.
Виктор е микробиолог и космополитна личност с интереси в коренно противоположни области – от архитектура до екология, от Древен Египет до умните градове на бъдещето, от самолетни катастрофи до медицина, от музика до компютърно програмиране…
