Джордж Р. Р. Мартин е американски писател, сценарист и телевизионен продуцент, роден през 1948 г. в Байон, щата Ню Джърси. Рожденото му име е Джордж Реймънд Мартин, а второто „Р“ се появява по-късно – на 13 години, когато при конфирмацията си приема и името Ричард. Той е най-голямото от три деца и има две по-малки сестри. Баща му работи като докер, а семейството живее скромно в квартал близо до пристанището на Байон.
Мартин започва да измисля истории още като дете. Пише разкази за чудовища и ги продава за дребни монети на другите деца от квартала, като срещу цената получават и авторско изпълнение на написаното. По-късно се запалва по комиксите, колекционира ги и започва да пише за любителски фензини. В гимназията сред големите му увлечения са писането и шахът, а в последната си година е капитан на училищния отбор по шах.
След гимназията напуска Ню Джърси и заминава за Илинойс, където учи журналистика в Северозападния университет. Завършва бакалавърската си степен през 1970 г. с най-високо отличие, а година по-късно получава и магистърска степен по журналистика. Още като студент успява да продаде първия си професионален разказ – „The Hero“. Текстът е купен през 1970 г. и излиза в списание „Galaxy“ през февруари 1971 г.
По време на войната във Виетнам Мартин получава статут на възразяващ по съвест и вместо военна служба между 1972 и 1974 г. работи като доброволец към организацията VISTA и Фондацията за правна помощ в окръг Кук. Успоредно с писането намира и друг начин да се издържа – от 1973 до 1976 г. организира шахматни турнири. След това преподава журналистика в колежа „Кларк“ в Айова, а през 1979 г. окончателно решава да се посвети на писането.
Първият му роман „Смъртта на светлината“ излиза през 1977 г. Мартин вече е познат в средите на научната фантастика и фентъзито, а разказите и повестите му започват да му носят големите жанрови отличия. Още преди успеха на „Песен за огън и лед“ Джордж Р. Р. Мартин вече е утвърдено име в научната фантастика и фентъзито. „Песен за Лиа“ му носи награда „Хюго“, а „Пясъчните крале“ печели едновременно „Хюго“ и „Небюла“. С „Пътят на кръста и дракона“ получава още една награда „Хюго“, а „Портрети на децата му“ е отличена с „Небюла“. Всичко това се случва години преди появата на „Игра на тронове“ и света на Вестерос.
През 80-те години Мартин започва да работи все по-активно за телевизията. През 1986 г. става редактор на истории за „Зоната на здрача“, а година по-късно се присъединява към екипа на сериала „Красавицата и звяра“. Постепенно стига и до продуцентска работа. В началото на 90-те създава телевизионния пилот „Doorways“, но работата за Холивуд все по-често го сблъсква с ограниченията на бюджета, времетраенето и продукцията. През 1991 г., между телевизионните ангажименти, започва нов фентъзи роман. От него ще се роди Вестерос.
„Игра на тронове“ излиза през 1996 г. и поставя началото на „Песен за огън и лед“. Следват „Сблъсък на крале“ през 1999 г., „Вихър от мечове“ през 2000 г., „Пир за врани“ през 2005 г. и „Танц с дракони“ през 2011 г. Поредицата е замислена като история в седем части, но до момента са публикувани пет. Шестият роман, „Ветровете на зимата“, все още е посочен в официалната библиография на писателя като предстоящо издание.
Телевизионната адаптация „Игра на тронове“ тръгва по HBO през 2011 г. и превръща името на Мартин в част от масовата култура. Сериалът приключва през 2019 г., но светът, създаден в книгите му, продължава да се разширява. „Огън и кръв“, историята на рода Таргариен, става основа за „Домът на дракона“, а историите за Дънк и Ег от „Рицарят на седемте кралства“ получават своя телевизионна адаптация през 2026 г. Мартин участва и като изпълнителен продуцент в част от тези продукции.
В личния му живот първият брак е с Гейл Бърник, за която се жени през 1975 г. Двамата се развеждат през 1979 г. и нямат деца. В началото на 80-те Мартин заживява с Парис Макбрайд в Санта Фе, Ню Мексико. След десетилетия заедно двамата се женят през февруари 2011 г. на малка церемония в дома си, а няколко месеца по-късно празнуват и със своите приятели от света на научната фантастика и фентъзито. Санта Фе остава домът им и до днес.
Мартин никога не е проявявал особен интерес към това да следва технологичната мода. През 2014 г. разказва, че пише книгите си на отделен компютър без връзка с интернет, работещ под DOS, и използва текстообработващата програма WordStar 4.0. Причината е съвсем практична – програмата прави точно това, което му е необходимо, без автоматични корекции и други функции, които според него повече пречат, отколкото помагат.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
