Някои писатели разказват истории за света, в който живеят. Други умело пресичат граници между култури, езици, религии и човешки съдби. Елиф Шафак е от вторите. Тя пише романи, есета и документална проза, в които засяга теми от турската история и поетите суфисти до убийства в името на честта. Книгите ѝ са преведени на 58 езика, а творчеството ѝ е отличено с редица престижни награди.
Елиф Билгин е родена през 1971 г. в Страсбург, Франция, в семейството на философа Нури Билгин и дипломатката Шафак Атайман. След развода на родителите си Елиф остава да живее с майка си. Тийнейджърските си години прекарва в Испания и Йордания, след което се връща в Турция. Завършва Близкоизточния технически университет в Анкара и защитава докторска степен по политически науки.
Сред преведените ѝ на български книги са „Любов“, „Чест“, „Копелето на Истанбул“, „Черно мляко“, „Дворецът на бълхите“, „Светецът на неизбежната лудост“, „Островът на изгубените дървета“, „10 минути и 38 секунди от този странен свят“, „Речник на погледите“.
Един от най-известните ѝ романи е „Любов“. Той проследява живота на Ела – американка, която привидно има всичко, но въпреки това изпитва вътрешна празнота. Започвайки работа като редактор, тя е завладяна от ръкопис, разказващ за суфистките поети от XIII век Руми и Шамс. Ела се свързва с автора на това загадъчно произведение, което променя не само посоката на работата ѝ, но и на личния ѝ живот.
Редувайки историята на Ела със съдбите на Руми и Шамс от Табриз, романът разгръща разказ за любовта, духовното пробуждане и силата на случайните срещи, които променят живота ни.
„Майка ми умря два пъти. Обещах си, че няма да позволя историята ѝ да бъде забравена.“ Така започва романът „Чест“. Млада кюрдка в Лондон се опитва да осмисли ужасяващото убийство – брат ѝ убива родната им майка в името на честта. Есма разказва историята на семейството си, обхващаща три поколения – назад до нейната баба и раждането на майка ѝ и леля ѝ в село на брега на Ефрат. Близначките Пембе и Джамила поемат по различни пътища. Съдбите им обаче се преплитат в семейна трагедия в Лондон през 1978 г.
„Чест“ е трогателен разказ за болката и загубата, за лоялността и предателството, за сблъсъка между традицията и съвремието. Както и за любовта и съкрушението, които могат да разрушат всяко семейство.
В „Копелето на Истанбул“ Шафак разказва паралелно историите на две семейства: турското Казанджъ и арменското Чахмакчян. Авторката показва колко дълбоки могат да бъдат корените и колко тясно свързани остават те. Дори когато историята се опитва да ги раздели. В центъра е младата Ася Казанджъ, която израства в дом, населен изцяло с жени, след като мъжете в рода умират, преди да навършат 41 години. Когато арменско-американската ѝ братовчедка Армануш пристига в Истанбул, започват да излизат наяве семейни тайни, свързани с болезненото историческо минало. Личните съдби се превръщат в разказ за паметта, идентичността и трудното съжителство с историята.
Елиф Шафак израства с майка дипломат и религиозна баба. Според писателката животът ѝ с двете най-близки жени оказва огромно влияние върху характера и творческия ѝ път. Майка ѝ Шафак Атайман е дипломат и работи в Испания, Йордания и Германия. Младата Елиф избира да използва нейното име за свой литературен псевдоним – „Шафак“, което на турски означава „зора“.
Според Елиф баба ѝ е консервативна, дълбоко религиозна, донякъде лечителка и чудесен разказвач, а трите жени живеят в „магична“ къща в свят, в който думите имат особена сила.
„Навсякъде, където отивах, имах чувството, че въображението ми е единственият куфар, който мога да взема със себе си“, споделя Елиф Шафак в изказването си The Politics of Fiction, представено на TEDGlobal през 2010 г. Животът ѝ преминава през различни точки на света – Мадрид, Аман, Бостън, Мичиган, Аризона, Истанбул, Лондон. Този опит оформя космополитния ѝ светоглед и намира отражение в творчеството ѝ. Езикът се превръща в мост между светове, а Истанбул остава един от най-важните центрове на литературния ѝ свят.
Пише на английски и турски език. Според Елиф Шафак някои думи – като меланхолия, скръб и копнеж – се изразяват по-естествено на турски, докато хуморът, сатирата и иронията – на английски. Но според нея това е по-скоро културна, а не езикова разлика. С това обяснява танца в книгите си между хумора и меланхолията.
През 2006 г. Елиф Шафак е изправена пред съда по чл. 301 от Турския наказателен кодекс, който предвижда наказание за „обида на турската национална идентичност“. Обвинението е свързано с реплики на измислени герои от романа ѝ „Копелето на Истанбул“, в които масовите кланета на арменци през 1915 г. са определени като геноцид. Шафак е заплашена с до три години лишаване от свобода, но на 21 септември 2006 г. е оправдана поради липса на достатъчно доказателства. Елиф Шафак вярва, че трябва да се говори не само за светлите страни на миналото, но и за неговите жестокости.
През 2017 г. по време на свое изказване на TEDGlobal>NYC в Ню Йорк публично говори за бисексуалността си и за страха от обществено осъждане и стигматизация.
Със своето творчество и с личния си пример Елиф Шафак поставя теми като идентичността и правото да бъдем различни. Нейните истории напомнят, че зад езиковите, религиозните и културните граници стоят човешки съдби, които заслужават да бъдат чути. Може би затова думите ѝ продължават да намират път към читателите – не просто да разбираме другите, но и да погледнем по-внимателно към самите себе си.
„Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самият се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.“ (Откъс от „Любов“)
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
