Канадският музикален изпълнител, актьор и продуцент Обри Дрейк Греъм, когото всички познаваме като Дрейк, е роден в Торонто през 1986 година. Баща му Денис Греъм е афроамериканец и музикант, а майка му Сандра е канадка с еврейски корени. Родителите му се разделят, когато той е малък, и бъдещата звезда израства предимно с майка си в Торонто.
Музиката присъства в живота му още от детството. Баща му е барабанист и е свирил с легендарния Джери Лий Луис, а чичо му Лари Греъм е басист, работил със Слай Стоун и Принс. Въпреки музикалната среда Дрейк първоначално избира съвсем различен път към славата.
Много от почитателите на певеца вероятно не знаят, че преди да започне да рапира, той е бил актьор. Още като 14-годишен получава роля в канадския тийнейджърски сериал „Деграси: Следващото поколение“.
Там играе Джими Брукс, талантлив баскетболист, който остава прикован в инвалидна количка, след като е прострелян от свой съученик. Героят му проявява и музикални заложби, което по-късно изглежда като любопитно предсказание за истинската кариера на Дрейк.
През 2018 година рапърът събира част от бившите си колеги от сериала във видеото към „I’m Upset“. Клипът се превръща в своеобразна среща на стария актьорски състав и връща Дрейк там, откъдето започва всичко. А през 2025 г. той отново разказва за годините си в „Деграси“ в документалния филм „Degrassi: Whatever It Takes“.
Както самият Дрейк признава, първата му любов е актьорството и по онова време той е убеден, че ролята на Джими Брукс ще го изстреля по пътя на славата. Но преживяванията на снимачната площадка оставят и горчив вкус в устата му.
В интервю за списание „W“ през 2015 г. разказва как прекарвал целия ден в снимки, след което записвал музика до четири-пет сутринта. Понякога спял в гримьорната, за да бъде отново пред камерите в девет часа.
Според неговите думи продуцентите го принудили да избира между актьорството и музиката. Създателката на сериала Линда Шуйлър обаче по-късно оспорва тази версия и твърди, че екипът винаги е подкрепял музикалните му занимания.
Каквато и да е истината, Дрейк постепенно насочва цялото си внимание към музиката. През 2006 г. издава първия си микстейп „Room for Improvement“, а истинският пробив идва три години по-късно със „So Far Gone“. Песента „Best I Ever Had“ се превръща в голям хит и достига второ място в американската класация Billboard Hot 100.
Успехът му привлича вниманието на Лил Уейн и през 2009 година Дрейк подписва договор с неговата звукозаписна компания Young Money Entertainment. Интересното е, че по това време младият изпълнител вече има огромна популярност в интернет, без дори да е издал дебютния си студиен албум.
През 2010 година Дрейк получава две награди „Джуно“ – за най-добър нов изпълнител и за най-добър рап запис на годината със „So Far Gone“. Същата година се изявява и на церемонията по връчването на наградите Grammy заедно с Еминем и Лил Уейн.
Дебютният му студиен албум „Thank Me Later“ излиза през юни 2010 г. и директно оглавява Billboard 200. Само в САЩ през първата седмица са продадени над 447 хиляди копия. Албумът впоследствие получава платинен сертификат, а песните „Over“ и „Find Your Love“ затвърждават позициите на Дрейк сред новите звезди на хип-хопа.
Истинското признание идва с втория му албум „Take Care“ от 2011 година. Той печели първата си награда Grammy за най-добър рап албум. През следващите години отличията стават общо пет, а номинациите му за най-престижните музикални награди достигат 56.
Един от най-разпознаваемите хитове на изпълнителя безспорно е „Hotline Bling“. Песента излиза през 2015 година, а впоследствие е включена в албума „Views“ от 2016 г. Видеото към парчето превръща танцовите движения на Дрейк в световна интернет сензация.
С „Hotline Bling“ Дрейк печели две награди Grammy през 2017 година. Албумът „Views“ също постига огромен успех, като прекарва 13 непоследователни седмици начело на Billboard 200. В него е включен и „One Dance“, който се превръща в един от най-големите международни хитове на канадеца.
Дрейк е работил с редица известни имена в хип-хопа като Лил Уейн, Кание Уест, Еминем, Ники Минаж, Джей Зи и Фючър. През годините се превръща в един от най-успешните изпълнители в историята на американските музикални класации.
През 2018 година издава двойния албум „Scorpion“, от който са хитовете „God’s Plan“, „Nice for What“ и „In My Feelings“. Последната песен предизвиква истинска танцова мания в социалните мрежи. Хиляди хора по света се включват в предизвикателството „In My Feelings Challenge“, а видеата им събират милиони гледания.
Особено любопитна е историята около клипа към „God’s Plan“. За снимките Дрейк раздава близо един милион долара на случайни хора, студенти и нуждаещи се семейства в Маями. Вместо да похарчи бюджета за традиционна скъпа продукция, той решава да заснеме реакциите на хората, които получават неочаквана финансова помощ. Резултатът е едно от най-обсъжданите видеа в кариерата му.
Извън музиката Дрейк рядко оставя личния си живот далеч от общественото внимание. През 2018 година потвърждава, че има син на име Адонис, роден през октомври 2017 г. Майката на момчето е френската художничка Софи Брусо. Новината става публична след шумния музикален конфликт между Дрейк и рапъра Пуша Ти, който първи разкрива бащинството му в своя песен.
С времето Дрейк започва все по-често да показва моменти от живота си като баща. Адонис дори се появява на обложката на албума „For All the Dogs“ от 2023 година, за която сам рисува куче.
А що се отнася до връзката му с Риана, спекулациите през годините са безброй. Двамата се запознават още през 2005 година, когато певицата от Барбадос снима дебютния си клип „Pon de Replay“ в ресторант в Торонто. По това време Дрейк все още е по-известен като актьор от „Деграси“.
Четири години по-късно отношенията им стават по-близки. През 2009 г. двамата са забелязани заедно в Ню Йорк и медиите започват да пишат за възможна романтична връзка. Самият Дрейк неведнъж признава, че Риана е имала специално място в сърцето му.
Най-емоционалният момент в отношенията им идва през 2016 година. На церемонията на MTV Video Music Awards Дрейк връчва на Риана престижното отличие „Michael Jackson Video Vanguard Award“ и публично признава, че е влюбен в нея още от 22-годишна възраст. Думите му предизвикват бурни реакции сред феновете и подхранват слуховете за любовната им история.
По-късно обаче двамата поемат по различни пътища. В интервю за американския „Vogue“ през 2018 г. Риана признава, че вече не поддържат приятелски отношения.
Каквато и да е истината за чувствата им, феновете със сигурност печелят от това познанство. То ражда няколко от най-успешните им съвместни проекта, сред които „What’s My Name?“, „Take Care“, „Work“ и „Too Good“.
През последвалите години Дрейк продължава да издава нова музика с впечатляващо темпо. След „Certified Lover Boy“ от 2021 г. идват танцувалният „Honestly, Nevermind“ през 2022 г., съвместният „Her Loss“ с 21 Савидж и „For All the Dogs“ през 2023 година.
Но славата му е съпроводена и от сериозни конфликти. През 2024 година дългогодишното напрежение между Дрейк и Кендрик Ламар прераства в открита музикална война. Двамата си разменят песни с остри лични нападки, а „Not Like Us“ на Ламар се превръща в един от най-големите хитове на годината. Сблъсъкът излиза далеч извън рамките на хип-хопа, особено след като Кендрик изпълнява песента по време на шоуто на полувремето на Супербоул през февруари 2025 година.
Дрейк завежда дело срещу Universal Music Group заради разпространението и популяризирането на песента. През октомври 2025 г. американски съд отхвърля иска му, а през януари 2026 г. изпълнителят обжалва решението.
Въпреки противоречията Дрейк продължава да записва нова музика. През февруари 2025 година издава съвместния албум „$ome $exy $ongs 4 U“ с канадския изпълнител Партинекстдор. Сред най-популярните песни от този период е „Nokia“, която достига второ място в Billboard Hot 100.
През май 2026 година Дрейк успява отново да изненада дори най-верните си почитатели. Вместо един нов албум той издава цели три наведнъж – „Iceman“, „Habibti“ и „Maid of Honour“. Проектите съдържат общо 43 песни и представят различни страни от музикалния му стил.
Трите албума заемат едновременно първите три места в Billboard 200, което се превръща в историческо постижение за класацията. А с „Iceman“ Дрейк отново се връща към темите за славата, предателствата, личните конфликти и цената на успеха.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
