Представете си малко момиченце, което гони бял заек с жилетка, пада в заешка дупка и се озовава в свят, където правилата на реалността се огъват като хартия. Това е началото на едно от най-известните пътешествия в литературата, което и днес – 161 години след първото му публикуване – продължава да изненадва любопитните читатели. През 1865 г. се ражда „Алиса в Страната на чудесата“ и с нея се оформя нова концепция за детството, езика, логиката и дори разказването на истории.
Авторът, Луис Карол, всъщност е математикът и духовник Чарлз Лутуидж Доджсън. Но неговият шедьовър, плод на брилянтна импровизация по време на пътуване по Темза с три малки момиченца, включително малката Алис Лидел, отдавна е надживял времето си. Алиса вече е неизменна част от западния литературен канон.
През 2026 г. романът отбелязва своята 161-годишнина и наред с многобройните чествания по света, включително в Италия, „Алиса“ продължава да очарова както читателите, така и специалистите. Последните ни даряват с критични издания, илюстрирани версии, образователни томове и интердисциплинарни издателски проекти.
Как се заражда историята за Алиса?
Историята, която ще се превърне в „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“, се заражда през юли 1862 г. по време на разходка с лодка по Темза. Чарлз Лутуидж Доджсън, преподавател по математика в колежа „Крайст Чърч“ в Оксфорд, разказва историята за първи път на три малки момичета: Лорина, Алис и Едит Лидел.
Второто момиче, Алис, го моли да я запише. Доджсън го прави. През следващите две години той разширява текста, като премахва някои пасажи и добавя други. Публикува първото издание през 1865 г. под псевдонима Луис Карол.
Луис Карол си изгражда репутацията на странен персонаж. Историята на английския математик, който пише детски книги, и ексцентричният характер на неговите разкази довеждат и до множество клюки за личния живот на автора – срамежливия Чарлз Лутуидж Доджсън, който ще бъде увековечен чрез своето литературно алтер его.
През по-голямата част от професионалния си живот Доджсън е преподавател по математика в колежа „Крайст Чърч“ в Оксфорд. В свободното си време се занимава с фотография, като талантът му в тази област е преоткрит сравнително късно. Пише и сатирични стихотворения и разкази за местни списания.
Той публикува романтично стихотворение, озаглавено „Самота“, в списание „Влакът“, където за първи път използва псевдонима „Луис Карол“. Това е игрива, изопачена версия на истинското му име: Луис произлиза от латинската форма на Лутуидж, докато Карол е свързано с латинската форма на Чарлз.
През 1856 г. в колежа „Крайст Чърч“ пристига нов декан, Хенри Лидел. Доджсън става голям приятел на семейство Лидел, с които ходи на разходки с лодка и пикници през уикенда. Доджсън намира за приятна компанията на трите момичета Лидел: Лорина, Едит и малката Алис, на които разказва различни фантастични истории.
Книгата е публикувана от Macmillan с оригинални илюстрации от Джон Тениъл, карикатурист и художник на списание Punch. Изображенията са поръчани от самия автор.
По времето, когато Карол публикува своя роман, детската литература вече има установени традиции. Но Алиса не се вписва в дидактическите или моралистичните представи на епохата. Тя не предлага никакви уроци или модели. Сцените често се откъсват от линейния сюжет. Героите говорят според свои, често противоречиви правила.
Структурата е изградена върху пародия и езикова двусмисленост. Този подход не произтича единствено от разказваческа импровизация, а и от познанията на Доджсън по логика и математика.
Преводът на „Алиса в Страната на чудесата“ никога не е бил лесна задача. Езикът на Карол е изграден върху фонетични игри, граматически двусмислици, пародии на викторианска поезия и диалози, които умишлено нарушават логиката на обикновения разговор. Тези елементи правят всеки опит за вярно пресъздаване труден както в смислово, така и в ритмично отношение.
Двойният живот на Луис Карол
Чарлз Лутуидж Доджсън сякаш води двоен живот: под псевдонима Луис Карол той пише известни детски истории, докато под истинското си име публикува няколко трактата по математика и логика, като например „Символична логика“ (1896).
С течение на времето образът на Луис Карол е помрачен от противоречиви теории. Сред запазените му фотографии има и снимки на деца, включително разголени, което поражда спорове за личния живот на автора и отношенията му с малките му модели. Някои изследователи подозират неподходящ интерес към деца, докато други оспорват подобни заключения.
Появяват се и предположения, че е написал шедьовъра си „Алиса в Страната на чудесата“ под влиянието на лауданум, макар за това да няма убедителни доказателства. Спекулира се дори, че Луис Карол е бил влюбен в Алис Лидел, която е само на 13 години по време на публикуването на романа.
Що се отнася до Алис Лидел, към края на живота си Луис Карол настоява, че образът на литературната Алиса не е пряк портрет на истинско дете. И отказва да я отъждествява с Лидел. Отношенията между семейство Лидел и писателя отдавна са се влошили, но причините за това никога не са били изяснени.
„Алиса в Страната на чудесата“ ще остане завинаги една от най-емблематичните творби, които разпалват въображението на малки и големи. Многобройните филмови екранизации и анимации вдъхват нов живот на този шедьовър.
„Алиса: Колко дълго трае вечността?
Белият заек: Понякога само една секунда.“
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
