Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме, разбираме и управляваме емоциите си, както и да разпознаваме и взаимодействаме със емоциите на другите. Тя заема ключово място в личностното развитие и социалната адаптация. Въпреки че често се акцентира върху когнитивния интелект (IQ), като основа за успех, все повече изследвания показват, че емоционалната интелигентност е също толкова важна, ако не и по-важна за здравословното развитие на децата и тяхната адаптация в обществото.
Емоционалната интелигентност е основен фактор, който позволява на децата да изграждат здрави социални отношения с връстниците си и възрастните. Способността да разпознават и разбират емоциите на другите им помага да реагират адекватно в социални ситуации, да съчувстват и да решават конфликти по ефективен начин. Това е особено важно за развиването на умения за работа в екип, приятелства и успешно общуване в детска градина и училище.
Саморегулация и емпатия
Децата с висока емоционална интелигентност са по-способни да регулират собствените си емоции. Това е основен елемент за развитието на самодисциплина и самоконтрол. Емпатията е сърцето на емоционалната интелигентност и представлява способността да се поставим на мястото на другите и да разберем техните чувства. За децата развитието на емпатия е от съществени значение за изграждане на положителни социални отношения и умения за разрешаване на конфликти.
Няма как да не възникне въпросът как и кога се появяват първите наченки на емоционална интелигентност. Отговорът е неочакван. Истината е, че първите наченки се появяват още при раждането. Разбира се, бебетата не проявяват емоционална интелигентност като възрастните или децата, но в тях се полагат основите на емоционалната интелигентност чрез преживяване, свързване и емоционален контакт с родителя.
Интересен факт е, че около 6 седмици бебето започва да реагира на лицето и гласа на родителя. До 6 месеца може да различава радостно и тъжно лице и се усмихва в отговор на усмивка, а до 18 месеца бебето започва да показва емпатия – например може да се разплаче, ако чуе друго бебе да плаче.
Игри за развиване на емоционална интелигентност
Именно казаното дотук дава повод за размисъл. Как да възпитаме емоционална интелигентност в най-ранен етап? Разбира се, чрез нещо, което и бебета, и по-големите деца обичат – игрите. Игрите, които насърчават емоционалната интелигентност при децата и родителите, могат да бъдат чудесен начин да укрепят семейните връзки, като същевременно развиват социални и емоционални умения. Те са както забавни, така и много полезни за личностното развитие на децата. Предоставят безопасна среда за изследване на различни емоции и развитие на социални умения, като същевременно укрепват връзката между родителите и децата.
Подготвила съм ви и няколко предложения за игри, които ще помогнат за стимулиране на емоционалната интелигентност и да прекарате чудесно семейно време заедно. Да започнем с игрите за бебета.
- Изражения на лицето – огледалото на емоциите. Това е игра, подходяща и за най-малките. Застанете пред огледало и покажете: усмивка, тъга, гняв.
Говорете на бебето. „Това е весело лице. А това е сърдито.“ По този начин бебето учи как изглеждат емоциите и се упражнява да ги имитира. - Разказвайте кратки истории и пейте емоционални песнички. Докато го правите показвайте емоциите, които изпитват героите. Чрез разказване на кратки истории с емоции, бебето започва да усеща първите си „емоционални модели“.
- Игра „Какво чуваш?“ с тона на гласа. Целта на тази игра е да произнасяте една и съща дума с различен тон – весело, тъжно, ядосано и т.н. По този начин бебето учи как тонът изразява чувства.
Обясняването на емоционалната интелигентност на дете, което вече е преминало бебешкия период трябва да бъде просто, ясно и свързано с ежедневни преживявания. Най-важното е родителят да не „преподава“, а да участва – с пример, разбиране и търпение.
Обяснявайте с прости думи
„Емоционалната интелигентност е като суперсила. Тя ти помага да разпознаеш как се чувстваш, да казваш какво те тревожи или радва, и да разбираш как се чувстват другите.“ или „Това е умението да познаваш чувствата – своите и на другите – и да знаеш какво да правиш с тях.“
Чрез примери от живота
„Помниш ли, когато ти беше тъжно, защото си загуби играчката? Това е тъга. Емоционалната интелигентност е, когато казваш: „Тъжен съм“, вместо да викаш или да се ядосваш.“ или „Когато приятелят ти плаче и го прегърнеш – това е съпричастност.“
Чрез игри
Игрите тук също са много полезни. При по-големите деца имате и повече варианти. Предлагам ви няколко лесни варианта, за които не ви е нужна допълнителна подготовка.
Емоционални карти.
Тази игра е подходяща за всички възрасти и може да се адаптира към различни ситуации. Можете да направите карти, върху които да нарисувате различни емоции (радост, тъга, гняв, страх, изненада и т.н.). Всеки играч изтегля карта и трябва да изрази емоцията, която е на картата – с лице, жестове и/или думи. След това останалите участници трябва да познаят коя емоция е изразена и да споделят дали са изпитвали подобна емоция.
Истории за емоции.
Родителите и децата могат да си редуват да разказват истории, в които основните герои изпитват различни емоции. Например, в историята може да се включи герой, който се чувства тъжен, защото е загубил играчка, и как се справя с тези емоции. След като разкажете историята, обсъдете с детето какви други емоции може да изпитва героят и как може да се справи с тях.
Емоционални мимики.
В тази игра родителите и децата се редуват да правят различни мимики, изразяващи емоции, и да се опитват да ги отгатнат. Например, родителят може да направи лице, изразяващо радост, а детето трябва да разпознае емоцията. Това може да се прави и с различни емоционални състояния, като срам, страх, изненада и т.н.
Вариантите са много. Важно е да намерите подходящия за вашето дете. Развитието на емоционалната интелигентност е от съществено значение за успешното личностно и социално развитие на децата. Чрез възпитаването на емоционална интелигентност, децата могат да развият по-добри социални умения, да се справят по-лесно с емоционалните си предизвикателства и да постигнат успехи както в училище, така и в живота.
За да се осигури това развитие, е важно както родителите, така и учителите да създадат подкрепяща среда, в която децата да имат възможността да научат как да управляват своите емоции и да взаимодействат ефективно със света около себе си.
Анна Аврамова е специалист по комуникационен мениджмънт, продуцентство и креативна индустрия. Управител е на Детски образователен център и преподавател по ментална аритметика. Тя е свободолюбива по природа, но перфекционист в работата си.
