Астрономи откриха най-далечната звезда, наблюдавана някога – свръхгорещ и свръхярък гигант, който се е формирал преди близо 13 милиарда години в зората на космоса, предадоха БТА и Асошиейтед прес, позовавайки се на публикация в сп. „Nature“.
Тази светеща синя звезда обаче е изчезнала отдавна. Тя е била толкова масивна, че почти сигурно се е взривила на късчета само няколко милиона години след появата си. Бързата ѝ гибел прави откритието на международен екип с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“ още по-невероятно, тъй като са необходими еони, докато светлината, излъчвана от далечни звезди, достигне до нас.
„Виждаме звездата такава, каквато е била преди около 12,8 милиарда години или около 900 милиона години след Големия взрив“, каза астрономът и водещ автор на изследването Брайън Уелч от университета „Джонс Хопкинс“. „Определено имахме късмет“, допълва той.
Астрономът я назовава Еарендел (Earendel), староанглийско име, което означава утринна звезда или изгряваща светлина – по думите му „подходящо наименование за звезда, която сме наблюдавали във време, често наричано „космическа зора“.
Предишният рекордьор – Икар, също син свръхгигант, открит от „Хъбъл“, се е формирал преди 9,4 милиарда години – повече от 4 милиарда години след Големия взрив.
И в двата случая астрономите са използвали техника, известна като гравитационна леща, за да увеличат слабата звездна светлина. Без нея Икар и Еарендел нямаше да бъдат забележими предвид огромните им разстояния.
Макар „Хъбъл“ да се е „взирал“ в галактики, отдалечени на 300-400 милиона години от Големия взрив, който е формирал Вселената, отделните им звезди е невъзможно да бъдат открити.
Въз основа на данните от „Хъбъл“ учените допускат, че Еарендел може да е била сред първото поколение звезди, родени след Големия взрив. Бъдещите наблюдения с наскоро изстреляния космически телескоп „Джеймс Уеб“ трябва да предоставят повече подробности или „още едно парче от космическия пъзел, който представлява еволюцията на нашата Вселена“.
Според настоящите данни Еарендел е била над 50 пъти по-голяма от Слънцето и около 1 милион пъти по-ярка, превъзхождайки Икар. „Възможно е тя да е била главната звезда в бинарна или дори в тройна или четворна звездна система“, отбелязва Уелч.
Телескопът „Джеймс Уеб“, който е 100 пъти по-мощен от „Хъбъл“, трябва да помогне да се изясни колко масивна и гореща е била звездата в действителност и да разкрие повече за нейната родителска галактика.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
