Образ първи. Добре поддържана брада и тънки златни очила. Безупречен червен костюм. Дискретен е, не вдига шум. С кротко „Хо-хо-хо“ се смее, езици западни владее. И образ втори. Брада – валмо от косми мръсно-сиви. Очи – кръвясали и гуреливи. Лекьосан, на места протрит костюм. Порядъчно подпил и вдигащ шум. Шегички пуска, грохотно се смее. Речта е руска, друга не владее.
Ако в двете картинки сте разпознали Дядо Коледа, подвизаващ се още като Санта Клаус и колегата му Дядо Мраз, значи сте от междинното поколение, станало жертва на идеологическата война, започнала от дворцовия преврат на Северния полюс, след който Дядо Мраз беше принуден да абдикира от трона си в полза на юпито със златна рамка на очите. Индустриализацията и китайското карго направиха излишни джуджетата и единствено внучката Снежанка се промуши през лустрационните предразсъдъци и остана на служба и при новия властелин на подаръците.
И двете старчета имат своите първообрази далече назад във времето, но има една съществена разлика. Дядо Коледа е побългареното име на Санта Клаус, сиреч Свети Николай, който за различни извършени добрини бил признат за светец. Със сигурност фигурата, дала образа си на Дядо Мраз, трябва да е била доста по-стара и не толкова материална. Зад нея се криел почитан от източните славяни дух, владеещ студа. В представата на славяните мразовитата зима се е свързвала с добър урожай и затова ролята на ледения дух била положителна.
Документирането на Санта Клаус и Дядо Мраз станало доста по-късно. Първите писмени сведения за Дядо Коледа са от 1822, когато навръх Рождество Христово в САЩ Клемент Кларк Мур написва поемата „Идването на св. Николай“. Обрисуван е като елф с порядъчен корем, свидетелстващ за чревоугодие и нездраво хранене, с лула и за разлика от истинския Свети Николай не пътува върху магаре, а с еленски впряг. Изборът на транспортно средство ще се окаже и съществено отличие между Дядо Коледа и конкурента му. Двигателната сила в шейната на оригиналния Дядо Мраз винаги са били конете, а на шейната вместо номер на рамата дълги години стои „Сделано в СССР“.
Първото споменаване на Дядо Мраз е едва 18 години след текста на Мур. През 1840 година руският писател и музиковед Владимир Фьодорович Одоевски, член-учредител на Руското географско общество, издава сборник с приказки, сред които попада и приказката „Мороз Иванович“. Ако Санта е елф, гном, то Мороз Иванович е великан богатир. Има обаче една подробност – Иванович се появява не на Коледа и не на Нова година, а едва през пролетта. Да носи подаръци на децата, го наема руският император Александър Втори, наричан у нас Цар Освободител. Утвърждаването на образа става едва през 1886.
В масовата политизирана представа след 1989 година Дядо Мраз изглежда като руски солдат, влязъл през 1944 година на танк и забравил да си тръгне, докато не го изгонят в началото на 90-те. Справка с образци на българската литература опровергава митовете за съветски паспорт на старчето. Първото писмено споменаване на герой с името Дядо Мраз прави Елин Пелин през 1910 година. По това време СССР още го няма, а Ленин все още върти любов с Инеса Арманд в Париж. Елин Пелин публикува разказа „Дядо Мраз и внуците му“. Съпругата на стареца се казва Виелица, а двамата обикалят три месеца по земята, за да намерят своите внуци – тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет.
„Дъжд вали и вятър вее непрестанно, всеки час: скоро, скоро ще пристигне тук при нас и Дядо Мраз“ – пише пък в стихче през 1920 година Гео Милев. Дядото изглежда по познатия ни и днес начин – отрупан със сняг и с голям чувал, но… с една съществена подробност. В чувала няма подаръци, а е пълен с лед, сняг и скреж. Даровете се появяват едва към 1940 година, но не за Коледа, когато българите тачат обичая коледуване, а за Нова година, както е в съседното царство Югославия.
Писмата до Добрия старец са първата среща на децата с епистоларния жанр. Малкият Калоян е скромен – иска подводница, нови учебници по математика, лазерна писалка и братче.
Писмо до Лапландия
Писането на писма до Дядо Мраз или Дядо Коледа е традиция вече 103 години. Първото писмо с молба за подаръци е изпратено през 1912 г. Оттогава е и първият отговор от Дядо Мраз, като отговорите ги пишат пощенски служители и доброволци. През 1940-а пощенската служба на САЩ прави операция „Санта“, която има за цел всяко писмо да стигне до адресата, а той да изпълни желанието на децата, разбира се, с помощта на благотворителни организации и големите компании, така че всяко дете да получи подарък. През 2007 г. пък във Франция са получени 1,22 милиона писма до Дядо Коледа при това от деца от цял свят и пощите изпращат отговор на всяко. След французите е Канада с 1,06 милиона отговора, Финландия и Великобритания по 750 хиляди, Германия с половин милион, а българските пощи са написали отговори до 500 деца. От 1982 година насам над 13 000 доброволци пишат отговори в Канада. През 2009 те са изпратили 1,1 милиона отговора на 30 езика, в това число и на брайловата азбука за незрящи. Писмата до Дядо Коледа са първият образец на епистоларния жанр, с който се срещат децата, така те се учат да използват обръщения, поздрави, пощенски кодове и термини като получател и подател. По-дълги писма пишат момичетата, по-делови момчетата. Момчетата най-често молят за подарък за себе си, момичетата искат подаръци и за членовете на своето семейство и свои приятели, сочат научни изследвания.
Мухоморка върху елхата
Спомняте ли си истинските стъклени украшения от елхата на детство ви? Няма начин сред кръглите топки и ръбестите шишарки да не сте имали някоя червена гъбка на бели точици. Това е стилизирана мухоморка, която расте най-често под иглолистно дърво, а пък елхата е основна фигура в рождественския ритуал в християнска Европа. Според изследователи обаче повечето от символите на празника идват от шаманските традиции на славяно-арийските народи и племена отпреди Христа. Свещената гъба на ония народи е била Аманита Мускария – сиреч, мухоморката. В статия „Психеделичните тайни на Дядо Коледа“ през 2003 Дана Ларсен описва шамански ритуал от Сибир, в който шаманът подобно на Дядо Мраз се облича за събирането на гъбките с бяло-червена дреха с качулка и дълги черни ботуши. После събраните гъбки се окачвали по еловите клонки да се сушат.
Шаманът минавал покрай юртите да разнесе на всички от мухоморките, но тъй като снегът бил голям, влизал направо през дупката на покрива, оставена да излиза димът. Благодарните селяни слагали гъбите в чорап край огнището да се доизсушат. Процесът на сушене редуцирал токсините в мухоморката и я правел годна за консумация. Един от страничните ефекти на консумацията е „летенето“, на астрално ниво, така че и тук образите на Дядо Мраз или Дядо Коледа, които летят на шейна има своето медицинско логично обяснение. Друг важен момент е, че след консумация лицето се зачервява. Това пък разкрива защо дядката е с червени бузи и ален нос. Даже и странният еуфоричен смях „Хо, хо, хо“ може да бъде резултат от влиянието на мухоморката, смята Дана Ларсен, а разкритията ѝ са публикувани в списанието с неслучайното име Cannabis Culture, Marijuana Magazine.
Източник: в-к „Монитор“
© След 5 е твоето място за всичко, което обичаш! Кино, музика, пътешествия, хоби, забавление, вкусна храна… Вдъхновение, което превръща свободното време в незабравимо преживяване! Защото истинският живот започва © След 5!
