През последните години погледите на учените отново се насочиха към нашата планетарна съседка Венера. За изключително кратко време бяха взети решения от водещите космически държави за няколко планирани мисии до съседната планета.
Интересът на изследователите е провокиран от наскорошно откритие на газ фосфин в атмосферата на Венера. Да припомним, че този вид газ се среща и тук на Земята, а неговото присъствие се свързва с вид анаеробни бактерии, които съществуват при наличието на кислородна среда.
Откритието шокира астрономите, които проведоха редица наблюдения и допълнителни проучвания, установявайки, че количеството на фосфин в атмосферата на Венера е седем пъти повече, отколкото се е предполагало досега.
Преди дни ново откритие от провеждано наблюдение, хвърли бомба сред научните среди. Палентолози, анализирайки снимки от повърхността на съседната планета, откриват необичайни следи от деформации по нейната повърхност.
Интересът на научния екип е провокиран от това, че такъв тип деформации може да се образуват единствено от тектонични процеси в дълбините на планетата. Статията, описваща находката е описана в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America .
“Открихме на Венера неизвестен досега тип тектонични деформации, генерирани от определени процеси в мантията на планетата – подобно на това, което се случва на Земята. Преди това не открихме следи от съществуването на потоци от материя вътре в мантията на Венера”, заявява един от авторите – доцентът в Университета на Северна Каролина Пол Бърн.
Венера се намира в зоната позволяващи почти същите условия за живот и благоприятна среда за него – точно като Земята. Но поради неизвестни досега причини е поразително различна от нашата планета по външен вид и структура.
На нея практически няма вода, свръхгъстата ѝ атмосфера се състои от въглероден диоксид и сярна киселина, нагрети е до 462° C. А почти плоската ѝ повърхност е покрита със следи от сравнително скорошни вулканични изригвания.
Направени са компютърни симулационни модели на климата на Венера. Те показват, че в далечното минало планетата е била подобна на Земята. Имало е повече вода и климатът е бил далече по-мек.
Въз основа на тези симулационни данни много учени предполагат, че всички промени, случили се с Венера, се дължат на отсъствието на тектонични процеси, които играят важна роля в цикъла на въглероден диоксид на нашата планета.
А там са престанали по неустановени засега от науката причини. Новите изследвания обаче показват друго. Бърн и колегите му откриват, че тектонските процеси на Венера могат да съществуват и днес.
Те достигат до това заключение, анализирайки изображения, получени с помощта на радара на американската сонда „Магелан“, която изследва планетата между май 1989 г. и октомври 1994 г.
От тези изображения астрономите са изследвали как изглеждат подножията на някои големи вулкани, като изказват съмнения за тяхното пробуждане в близкото минало. На снимките Бърн и екипът му откриват необичайни структури, които по външен вид наподобяват купчините ледени отломки, които периодично се появяват на повърхността на земните езера или морета в резултат на компресията на ледената им покривка.
“На Венера тези структури са възникнали в резултат на деформацията на втвърдени потоци от лава”, обясняват учените.
Тези открития силно изненадват, но и обнадеждават учените. Според тях това може да означава само едно – че уж неподвижната кора на Венера, в близкото минало е била компресирана или разтегната от вулканични процеси в мантията на планетата.
Още по-интересното е, че подобни „лавови хамуци“ се откриват в различни региони на Ванера, което показва глобалния характер на започналите процеси, предизвикали деформацията от вулканични изхвърляния.
Изчисленията на учените показват, че най-вероятният източник на тези деформации са събудили се тектонични процеси в недрата на Венера, свързани с образуването на потоци гореща материя в нейната мантия.
Точната същност на тези изменения учените се надяват да получат от сондите, които ще бъдат изпратени до Венера от Роскосмос, НАСА и ЕКА през следващите години.
„Ако се окаже, че заключенията, до които сме достигнали, се потвърдят, това може да означава само едно: ставаме свидетели на еволюционни процеси в съседство на нашата планета. Може би след хиляди години, Венера ще се превърне в истинска близначка на Земята – с благоприятен климат, морета, океани, растителни видове, атмосфера и биологични форми на живот“, надяват се учените.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
