Прахът е неизменна част от живота и е нещо повече от всекидневна неприятност – той може да попадне в машини и оборудване, причинявайки загуба на ефективност или повреди.
Търсейки решение на проблема, изследователи от университета на Тексас в Остин, САЩ, са разработили нов метод за предотвратяване на полепването на прах по повърхности, съобщава EurekAlert!.
Методът е разработен в партньорство с базираната в Северна Каролина компания Smart Material Solutions, пише БТА. Той дава възможност много видове материали да бъдат направени прахоустойчиви с потенциално приложение в различни сфери – от космически кораби до слънчеви панели и прозорци за жилищни сгради.
„Това, което демонстрирахме, е повърхност, способна да се самопочиства“, пишат изследователите в изданието Applied Materials & Interfaces на Американското дружество на химиците. „Частиците не са в състояние да залепнат към повърхността, така че те се отделят, използвайки само силата на гравитацията“.
В направените тестовете изследователите са изсипали лунен прах върху разработените от тях повърхности и след това са ги обърнали настрани. Резултатът – само около 2% от повърхността остава прашна, в сравнение с над 35 процента от подобна гладка повърхност.
Изследователите отбелязват, че откритието се свежда до неща, които човешкото око не може да забележи. В експериментите екипът е променил геометрията на плоските повърхности, за да създаде плътно подредена мрежа в наномащаб от структури с форма на пирамида. Тези остри, разположени под ъгъл структури затрудняват полепването на праховите частици по материала, като вместо това залепват една за друга и изпадат от него под въздействието на гравитацията.
Тези структури осигуряват пасивно решение, което означава, че не са необходими допълнителна енергия или материали за отстраняване на праха. За сравнение – по-активни решения като например почистването на предното стъкло на автомобил от прах, изискват използването на чистачки и течност.
Изследването е финансирано с безвъзмездни средства по програма на НАСА за иновации в малкия бизнес, така че първите приложения са насочени към космическите технологии. Космическият прах е особено предизвикателство заради множеството рискове, които крие тази среда, и специфичните условия в нея. Именно прах предизвиква хаос в мисиите „Аполо“ и става причина за отказ на марсоходи.
Технологията може да намери редица приложения и на Земята. Тя може, например, да предотврати натрупването на прах по слънчевите панели и загубата на ефективност с течение на времето, или да осигури защита на стъклени прозорци или цифрови екрани.
Виктор е микробиолог и космополитна личност с интереси в коренно противоположни области – от архитектура до екология, от Древен Египет до умните градове на бъдещето, от самолетни катастрофи до медицина, от музика до компютърно програмиране…
