„Ще дойде Видовден!” Всички сме чували този израз, когато искаме да кажем, че денят на възмездието наближава и всеки ще получи заслуженото според делата си. Днес Видовден дойде!
Историята на празника
Денят се отбелязва на 15 юни (28 юни по стар стил). Няма сведения за съществуването на светец, който носи това име. Според народните вярвания на тази дата се почитат светците Елисей и Вартоломей, както и тяхната сестра Вида, която никога не пропускала да ги наказва за пакостите, които са сторили. Това е денят за предпазване от природни бедствия. Елисей и Вартоломей са известни още с името „градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки. Те поразяват онези, които са се провинили и трябва да получат наказание.
Вида
В българската митология Вида е описвана като самодива с необикновена сила и красота. Тя е сестра на боговете на градушките и слънцето, известна с разделянето на правилното от грешното. Оттук идва вярата, че Вида раздава справедливост. Тя помага на юнаци, дарявайки ги със свръхестествени способности чрез самодивското си мляко. Легендите за Вида самодива и за Вида – сестрата на светците Вартоломей и Елисей – се преплитат, затова е трудно да се посочи първоизточникът.
Смята се, че корените на празника водят началото си от по-стари, езически времена. Хората са почитали Слънцето и са вярвали, че на Видовден идва възмездието за стореното. В народната митология Видовден е като „Денят на Страшния съд”, когато всички чакат своето възмездие. В образа на Вида мнозина откриват прилики с Темида – символ на справедливостта и правдата.
Обичаи
В България Видовден е свързан и с култа към Слънцето. Според обичая хората стават рано, за да наблюдават изгрева, вярвайки, че това ще им донесе здраве и сила. Девойките изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се нагреят от слънцето и да се видят от съседите и най-вече от момците.
За Видовден е характерен и „любовен ритуал”, свързан с гадания и наричания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата на цветята. Вярва се, че тя ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са по три стръка от растението шавар (вид папур), които са наричали с имената на младежи, които харесват. Според поверието до края на годината ще се задомят за този от тях, чийто стрък е пораснал най-висок.
В България
Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. В района на Граовско денят се отбелязва и като празник на здравето на очите и против слепота. Хора, които имат проблеми със зрението, на Видовден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според местни предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.
В Граово се организира голям събор, провеждан от незапомнени времена на мястото Стари Видовдън, Кална бара. В нощта срещу празника жените и девойките от Брезник и селата излизали в ранни зори, за да събират водата, която се задържала при дъжд в чашките, образувани от листата на растението „баба Вида” (вид трън).
Видовден в Европа
Видовден е един от най-значимите религиозни и исторически празници в Сърбия. Чества се още в Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и други страни. В южнославянската традиция празникът се свързва със свети Вид – християнския мъченик, познат в латинската традиция като Sanctus Vitus. В народните вярвания почитта към него се преплита с по-стари езически представи, включително с култа към славянския бог Световид.
В Чехия и Саксония се отбелязва като ден на очите и против слепота. В тези райони Видовден е посветен на свети Вит – закрилник на зрението.
Днес Видовден продължава да живее в народната памет като ден на справедливостта, възмездието и надеждата, че всяко добро или зло дело получава заслуженото. Защото хората вярват, че „Господ забавя, но не забравя”.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
