Брус Фредерик Джоузеф Спрингстийн е американски певец, китарист и автор на песни, роден през 1949 г. в Лонг Бранч, Ню Джърси. Известен с прозвището The Boss, той е една от емблематичните фигури на хартланд рока – музика, в която рокендролът среща историите на работещия човек, малките американски градове, пропуснатите възможности и упоритата вяра, че някъде напред все пак има по-добър живот.
Спрингстийн израства във Фрийхолд, Ню Джърси, в семейство от работническата класа. Като дете вижда Елвис Пресли в „Шоуто на Ед Съливан“ и решава, че иска да се занимава с музика. На 13 години купува първата си китара, а малко по-късно майка му взима заем, за да му осигури по-добър инструмент. През 1965 г. той вече свири в The Castiles, а през следващите години минава през няколко местни групи и постепенно се превръща в познато име по клубовете на Джърси Шор.
През 1972 г. подписва договор с Columbia Records, а през януари 1973 г. излиза дебютният му албум „Greetings from Asbury Park, N.J.“. Следва „The Wild, the Innocent & the E Street Shuffle“, но истинският пробив идва през 1975 г. с „Born to Run“. Заглавната песен, „Thunder Road“ и „Jungleland“ превръщат Спрингстийн от обещаващ музикант в една от големите надежди на американския рок. Именно тогава оформя и характерния си концертен стил заедно с E Street Band – дълги, изтощителни и емоционални спектакли, които се превръщат в негова запазена марка.
След „Darkness on the Edge of Town“ и двойния „The River“ Спрингстийн прави един от най-смелите завои в кариерата си. „Nebraska“ от 1982 г. е мрачен, почти аскетичен албум, записан основно на домашен четирипистов касетофон. Две години по-късно идва неговата пълна противоположност – „Born in the U.S.A.“, който го превръща в световна суперзвезда. Албумът ражда седем сингъла в Топ 10 на американската класация, сред които „Dancing in the Dark“, „Glory Days“, „My Hometown“ и заглавната песен.
Зад огромния комерсиален успех обаче винаги стои разказвачът Спрингстийн. Героите му са фабрични работници, ветерани, безработни, влюбени двойки, бегълци и хора, които се опитват да удържат живота си заедно. Дори песни, които звучат като стадионни химни, често разказват далеч по-мрачни истории. „Born in the U.S.A.“ например е написана от гледната точка на ветеран от Виетнамската война, който се връща у дома и открива, че за него няма място в обществото, за което е воювал.
През 1994 г. Спрингстийн печели „Оскар“ за „Streets of Philadelphia“, написана за филма „Филаделфия“. Песента му носи и „Златен глобус“. Втория си „Златен глобус“ получава през 2009 г. за „The Wrestler“. Към 2026 г. има 20 награди „Grammy“, специална награда „Tony“ за „Springsteen on Broadway“ и е член както на Залата на славата на рокендрола, така и на Songwriters Hall of Fame.
Атентатите от 11 септември 2001 г. оставят силна следа в творчеството му. Албумът „The Rising“ от 2002 г., записан с E Street Band, разглежда загубата, скръбта, страха и опитите за връщане към нормален живот след трагедията. Проектът е и първият му студиен албум с групата след близо две десетилетия.
Спрингстийн никога не крие и обществените си позиции. През 2004 г. подкрепя президентската кампания на Джон Кери, а по-късно участва в кампании в подкрепа на Барак Обама. През следващите години публично застава и зад други кандидати на Демократическата партия, включително Джо Байдън и Камала Харис. Политиката присъства и в част от музиката му. Централната тема обаче остава същата – как решенията на властта се отразяват върху живота на обикновените хора.
Сред най-големите признания в кариерата му е Президентският медал на свободата, връчен му от Барак Обама през 2016 г. През 2023 г. получава и Националния медал на изкуствата за 2021 г. Още през 1999 г. е приет едновременно в Rock and Roll Hall of Fame и Songwriters Hall of Fame.
През 2016 г. излиза собствената му автобиография „Born to Run“, написана в продължение на години. От нея се ражда и „Springsteen on Broadway“ – изключително лично сценично представление, в което Спрингстийн съчетава песни и истории от живота си. Първоначалната постановка на Бродуей достига 236 представления, а през 2018 г. му носи специалната награда „Tony“.
Преди собствената му автобиография музикалният журналист Питър Еймс Карлин публикува през 2012 г. книгата „Bruce“, написана със съдействието на самия Спрингстийн. В нея е проследен пътят му от работническото семейство в Ню Джърси до световната слава, отношенията с близките му и E Street Band, както и създаването на албуми като „Born to Run“, „Born in the U.S.A.“ и „The Rising“.
През 2020 г. Спрингстийн отново събира E Street Band в студиото за „Letter to You“. Албумът е записан само за пет дни, почти изцяло на живо и без допълнително наслагване на инструментите. Това е неговият 20-и студиен албум и първият записан с E Street Band след „High Hopes“.
Две години по-късно излиза „Only the Strong Survive“ – неговият 21-ви студиен албум, в който Спрингстийн се връща към соул класики от каталозите на Motown, Stax и други легендарни американски лейбъли. Вместо да доказва нещо като автор на песни, този път той застава пред микрофона преди всичко като певец.
През 2025 г. Спрингстийн отваря огромна част от личния си архив с „Tracks II: The Lost Albums“. Колекцията съдържа седем пълни албума, които никога преди това не са били издавани, общо 83 песни, 74 от които се появяват официално за първи път. Записите обхващат около 35 години и показват колко различни музикални посоки е изследвал извън официалната си дискография – от кънтри и поп до електронни ритми и киномузика.
Същата година историята около създаването на „Nebraska“ достига и големия екран във филма „Спрингстийн: Избави ме от нищото“. Джеръми Алън Уайт влиза в ролята на младия Спрингстийн, а самият музикант участва активно в подготовката на продукцията. Вместо цялата му кариера, филмът се концентрира върху трудния период около записа на един от най-мрачните и лични албуми в каталога му.
И през 2026 г. Брус Спрингстийн продължава да записва и да излиза на сцена. В началото на годината публикува „Streets of Minneapolis“. А през пролетта отново тръгва на път с E Street Band за американското турне „Land of Hope and Dreams“. Повече от половин век след първия му албум концертите остават съществена част от това, което означава името Брус Спрингстийн.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
