Уинона Райдър е сред най-разпознаваемите лица на американското кино от края на 80-те и 90-те години. Със своя необичаен чар, изразителен поглед и предпочитание към нестандартни роли тя се превръща в любимка на цяло поколение зрители. Работи с режисьори като Тим Бъртън, Франсис Форд Копола и Мартин Скорсезе, печели „Златен глобус“ и получава две номинации за „Оскар“. Години по-късно сериалът „Странни неща“ ѝ носи нова вълна от популярност.
Родена е през 1971 г. в американския щат Минесота с името Уинона Лора Хоровиц. Кръстена е на близкия град Уинона. Баща ѝ Майкъл Хоровиц е писател, редактор и търговец на редки книги, а майка ѝ Синтия Палмър се занимава с литература и видеопродукция. Семейството има силни връзки с американската контракултура, а сред приятелите на родителите ѝ са поетът Алън Гинсбърг и психологът Тимъти Лиъри, който става неин кръстник.
По бащина линия Уинона има еврейски корени от Източна Европа. Част от роднините ѝ загиват по време на Холокоста, а самата тя неведнъж говори открито за антисемитизма, с който се сблъсква в Холивуд. Споделя, че е чувала коментари, според които изглежда прекалено еврейски за определени роли.
Детството ѝ преминава далеч от обичайния американски начин на живот. Семейството се установява за известно време в комуна в Северна Калифорния, където няма електричество и телевизия. Уинона прекарва часове с книгите, а интересът ѝ към киното се заражда благодарение на прожекциите, които майка ѝ организира. По-късно семейството се премества в Петалума, а бъдещата актриса започва да посещава курсове по актьорско майсторство в Сан Франциско.
Още като тийнейджърка се явява на прослушвания и през 1986 г. прави дебюта си в киното с филма „Лукас“. Тогава избира и сценичната фамилия Райдър, вдъхновена от музиканта Мич Райдър. Решението се оказва успешно, а новото ѝ име скоро започва да се появява на плакатите на все по-големи холивудски продукции.
Първият голям успех идва през 1988 г. с „Бийтълджус“ на Тим Бъртън. Уинона влиза в ролята на Лидия Дийц, мрачно и чувствително момиче, което се чувства по-добре сред призраци, отколкото сред живите. Образът се превръща в един от най-запомнящите се в кариерата ѝ. Следва черната комедия „Опасно привличане“ (1989), известна с оригиналното заглавие „Heathers“, в която си партнира с Крисчън Слейтър.
През 1990 г. отново работи с Тим Бъртън в „Едуард Ножиците“, където играе заедно с Джони Деп. Двамата се влюбват и връзката им се превръща в една от най-обсъжданите в Холивуд. През 1990 г. се сгодяват, но три години по-късно се разделят. Въпреки това актрисата продължава да говори с уважение за бившия си партньор.
Началото на 90-те години е изключително успешно за Уинона. През 1992 г. участва в „Дракула“ на Франсис Форд Копола, а година по-късно впечатлява критиката с ролята си в „Невинни години“ на Мартин Скорсезе. Превъплъщението ѝ в Мей Уелънд ѝ носи „Златен глобус“ за най-добра актриса в поддържаща роля и първата ѝ номинация за „Оскар“.
През 1994 г. получава втора номинация за „Оскар“, този път за главна женска роля, за изпълнението си на Джо Марч в „Малки жени“. Филмът по романа на Луиза Мей Олкът затвърждава позицията ѝ сред водещите актриси на своето поколение. Същата година се появява и в „Хапки от реалността“, който се превръща в един от емблематичните филми за поколението Х.
Следват „Лов на вещици“, „Пришълецът: Завръщането“ и „Луди години“. В последния Уинона не само изпълнява главната роля, но е и изпълнителен продуцент. Филмът разказва историята на млада жена, настанена в психиатрична клиника, а сред актьорите е и Анджелина Джоли, която печели „Оскар“ за поддържащата си роля.
През 2000 г. Уинона Райдър получава собствена звезда на Холивудската алея на славата. Само година по-късно обаче личният ѝ живот попада в центъра на скандал. Актрисата е арестувана за кражба от магазин в Бевърли Хилс, а през 2002 г. е призната за виновна по част от обвиненията. Осъдена е на пробация, общественополезен труд и парична санкция. Случаят привлича огромно медийно внимание и се отразява на кариерата ѝ.
През следващите години Уинона се отдръпва от големите холивудски продукции, но не изоставя актьорството. Появява се във филми като „Стар Трек“ (2009) и „Черният лебед“ (2010), където изпълнява ролята на балерина, принудена да се изправи пред края на кариерата си. Участва също в независими продукции и телевизионни проекти.
Голямото ѝ завръщане настъпва през 2016 г. със сериала „Странни неща“ на Netflix. В него играе Джойс Байърс, майка, която отказва да се примири с мистериозното изчезване на сина си.
Емоционалното ѝ изпълнение печели ново поколение почитатели и ѝ носи номинация за „Златен глобус“. Сериалът се превръща в световен феномен, а Райдър остава част от актьорския състав до последния, пети сезон, излъчен през 2025 г.
През 2024 г., цели 36 години след оригиналния „Бийтълджус“, Уинона отново влиза в ролята на Лидия Дийц в продължението „Бийтълджус Бийтълджус“. На снимачната площадка се събира с Тим Бъртън и Майкъл Кийтън, а дъщеря ѝ във филма е изиграна от Джена Ортега. Завръщането към персонажа, с който печели първите си големи почитатели, се превръща в един от най-любопитните моменти в по-късната ѝ кариера.
През 2026 г. става ясно, че актрисата ще участва и в третия сезон на „Уензди“, с което отново ще работи с Тим Бъртън и Джена Ортега. Новината потвърждава колко трайна е творческата връзка между Райдър и режисьора, който има ключова роля в кариерата ѝ още от края на 80-те години.
Извън киното Уинона Райдър предпочита да пази личния си живот далеч от публичното внимание. След връзките си с Джони Деп и Мат Деймън тя намира по-голяма стабилност с модния дизайнер Скот Макинлей Хан, с когото е заедно от 2011 г.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
