Певицата Елвира Георгиева е родена на 9 юни 1962 г. в Смолян, но е отраснала в Казанлък. Свири от малка и завършва музикалното училище в Стара Загора със специалност „цигулка“. Тя е потомка на фамилия лютиери. През 1984 г. постъпва чрез конкурс във вокална група Сребърни звезди към Ансамбъла на Българската армия и се среща с композитора Владимир Наумов, който по-късно става неин съпруг.
15 години след това се влюбва в пластичния хирург д-р Николай Георгиев. За отбелязване е, че след раздялата си с Владимир Наумов продължава да поддържа приятелски отношения с него, а той и д-р Георгиев са приятели и до днес.
Нейните песни „Зимно море“ и „Копнеж“ печелят трети награди на „Бургас и морето“ – 1988 г. и „Златният Орфей“ – 1997 г.
Дълги години за последна нейна песен се смята „Нежност“ (м. Красимир Гюлмезов), записана през 2004 г. След повече от две десетилетия творческа пауза обаче Елвира Георгиева се завръща към активна музикална дейност. През 2025 – 2026 г. тя представя нови песни, сред които „Има ли, Господи, грешна любов“, „Самотен блус“ и „Възкресение“.
До 2005 г. Елвира Георгиева има издадени една малка, две дългосвирещи плочи и пет албума на аудио касети, от които първият е „The best“. Следващите ѝ четири албума „Завръщане“, „Няма да ти дам“, „Борчо, борчо“ и „На кафе“ са издадени и на компактдискове.
Едни от най-популярните песни в нейно изпълнение са „Мечта за всички“ (Коминочистачът) и „Няма пътища назад“. Има и дуетна песен с Васил Найденов – „Може би ще дойда“. Нейният репертоар е ориентиран предимно към почитателите на шлагера. Певицата успешно експериментира и в стил „попфолк“ с песни и видеоклипове с леко еротична визия.
С характерния си леко дрезгав тембър, който подсилва драматичния оттенък при изпълнение на балади, тя е една от малкото певици, които успяват да се наложат в края на 80-те с български репертоар.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
