Едновременно ненавиждана, но и възпявана, войната се оказва един от най-мощните катализатори за развитието на обществото и технологиите. Дали обаче има разлика в начина, по който воюват хората по света, или нещата не са се променяли от зората на писаната история чак до XIX век?
В луксозното издание на „Войната: възходът на западната военна мощ“ изтъкнатият медиевист проф. Джон Франс се стреми да представи историята на войната като цяло, а не просто в рамките на даден период или цивилизация.
Той разглежда мотивите, начина на организация, ценностната система, която войната обуславя. В неговото изчерпателно изследване се проследяват сраженията не като единично и отделно събитие, а взаимодействие между стратегията на битката и на разрушението и на обсадата.
Защо Римската империя успява да организира и поддържа армии в мащаб, за който разкъсаните феодални държави на Средновековна Европа могат само да си мечтаят? Как концепцията за тоталната война оказва влияние върху еволюцията на цивилизацията?
Франс изтъква, че чак до XIX век големите световни цивилизации, включително западната, водят своите битки по не особено различни начини. Войната може да е предизвикателство за интелекта, както твърди Сун Дзу, но материалните условия на обществото налагат удивително сходни методи за воденето ѝ, независимо колко разнообразни са отделните култури.
Разглеждайки периода от 336 г. пр.Хр. – 65 г. сл. Хр. до съвременните конфликти, оформили днешните граници, изданието чертае изчерпателната картография на сложното и противоречиво явление, каквото представлява войната.
Обширна, изчерпателна и написана на достъпен език, „Войната: възходът на западната военна мощ“ от проф. Джон Франс е впечатляващо по размаха си изследване, което доказва, че без значение стратегиите и логистичното надмощие на която и да е цивилизация, движещата сила на всеки конфликт и ключът към победата са мотивацията и волята да се защитят ценностите на една нация.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
