Тези, които са чели „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни (изд. Обсидиан, 2008 г.), със сигурност познават репликата. Тя стои там някъде, на удобно място в собственото им съзнание, и чака най-подходящия момент да се появи и да покаже истинско приятелство, безпределна вярност и обич, каквато малко хора заслужават.
Аз лично прочетох историята на „ловеца“ с доста голямо закъснение… едва това лято. Но тя определено се превърна в център на мислите ми през последната седмица. Четях в самолета на път към Милано, четях във влака в посока Френската Ривиера, четях на плажа… Четях и препрочитах по няколко пъти отделни пасажи, единствено воден от огромното желание да изживея отново и отново поне частица от емоцията, която Хосейни предава на читателите си.
„Ловецът на хвърчила“ дотолкова успя да ме впечатли, че докато всички останали съжаляваха за приключилата почивка, за края на една дълго чакана ваканция и за невероятните красоти, които вече няма да са част от гледката ни сутрин, а само изтекли между пръстите ни спомени… аз преживявах историята на Амир, Хасан, баба и една, за мен почти непозната до този момент, държава – Афганистан.
Няма да навлизам в детайлите на сюжета, за да не издам нещо, което, ако все още не сте чели книгата, сами бихте открили в написаното, а и за да не разкрия тайната на историята, но бих описал тези над 350 страници с няколко думи – невероятни, разтърсващи, истински, болезнени…
Снощи гледах филма, създаден по романа. Със съжаление констатирах, че той е просто един двучасов трейлър, представяш отделни моменти от историята, но абсолютно загубил нейната сила и красота, без, по какъвто и да е начин, да успява да пресъздаде всички чувства, които те връхлитат, отгръщайки страниците на книгата. Огромни пасажи са изрязани, много важни моменти от сюжета са прескочени, дори липсват герои, които в романа заемат ключова роля… Но пък ти създава приятното усещане, дорисуващо картините от собственото ти съзнание, описващи обстановката и, може би донякъде, но не напълно, лицата на героите.
Всъщност защо пиша всичко това? Ако сте попадали на гръмки слова и рекламни изречения в полза на „Ловецът на хвърчила“, ако сте чели или чували хвалебствия за романа, ако някой упорито ви е убеждавал, че си струва да го прочете… направете го! С чиста съвест мога да кажа, че тази книга е от онези, които преобръщат живота на всеки, докоснал се до написаното. От онези, чиято емоция не те оставя на мира седмици наред. От онези, които не искаш да свършват. Ти си част от света на героите. Тъгуваш и се радваш с тях. Тяхната болка се превръща в твоята болка, а тяхното щастие – в малкото островче, на което стъпваш, за да огледаш внимателно света около себе си и да осъзнаеш колко важни неща минават покрай очите ни, без дори да им обърнем внимание… Книга, която със сигурност трябва да бъде прочетена повече от веднъж…
Началото и краят! Приятелството и верността! Истината и вината! Лъжата и доблестта!
За теб и хиляда пъти…
