На третия ден станах към 06:30, заради спешната нужда да се отърва от количеството течности, погълнато предната вечер, но когато излязох от палатката, останах в приятен ступор.
Всичко беше притихнало, чуваше се само музиката от някоя палаткова забава, продължила до ранни зори, тук-там се виждаше по някой капнал от танцуване човек, бавно придвижващ се към палатките, а Слънцето тъкмо се разсънваше и небето беше оцветено в яркорозово. Красотата беше неописуема.
След като си свърших работата, се завърнах към спането, което продължи още няколко часа. Станах последна, измих се, хапнах набързо и се захванахме с прибирането на багажа. Изпилихме малко нерви покрай тази дейност, но когато всичко беше готово, облякохме носиите и се спуснахме към последните оставащи часове от фестивала.
Снимахме, говорихме си, изпихме по едно кайве (кафе на пясък), хапнахме и се запътихме към малката сцена с идеята да се включим в завилото се хоро…, което приключи точно когато го наближихме. Въпреки това останахме до сцената, защото започна началото на края – закриването.
Водещата сподели няколко думи и покани Христо Димитров (организатора на фестивала) на сцената. Той изнесе дълга и проницателна реч, извика семейството и част от екипа си при него. Някои от поканените казаха по няколко думи, а един от тях дори изрецитира „Отечество любезно, как хубаво си ти“ по достоен за адмирации начин.
След това водещата прекъсна речта на Христо Димитров, за да представи едно малко момиченце на цели 6 годинки, което имало поздрав за всички присъстващи. То каза, че иска да изпее една песен, чието име признавам, че не помня. Когато запя, всички замлъкнахме. Гласът му беше чист и нежен, а думите на песента бяха отправени с любов към България.
Начинът, по който това дете изпълни песента, успя да разчувства всеки присъстващ и много от нас се просълзиха. Това беше перфектният завършек на този фестивал. Естествено, след финалните думи, оркестърът засвири за последно и ние с Дани, все пак, успяхме да изтанцуваме последното си хоро, преди да досъберем багажа си, да запалим колата и да отпрашим по пътя заедно с още стотици хора.
Въпреки неспазването на част от правилата, притесненията около пътуването и неочакваните неприятности, бих повторила всичко това още милион пъти. Така че, ако се чудите дали догодина в края на август искате да се включите в подобно приключение, не го мислете, стягайте багажа и тръгвайте.
Ако нямате носии, на входа на фестивала се раздават такива под наем, а ако се притеснявате, че не знаете как да танцувате – имате цяла година, за да научите поне едно хоро. В случай, че не успеете, тази година с часове се разучаваха хора на малката сцена, така че не се притеснявайте, а се впуснете в това невероятно изживяване.
Вижте Фестивалът в Жеравна от първо лице (част 1)
Вижте Фестивалът в Жеравна от първо лице (част 2)
Ивелина обича да чете и да твори. Писането и фотографията са нейна страст. В свободното си време осъществява пъклени планове за щуротии. Разпуска с танци и е винаги готова за приключения.
