Имаше едно култово забавно ТВ предаване „Улицата“. Култово е, не защото това е моден епитет, а защото вкара в устите на хората толкова много лафове, колкото Тодор Колев за цялото си творчество. Оттам е и лафът „Шефе, ти си гъз!“.
Това с две думи. Всички знаем, че шефът е гъз. Ако не е гъз, няма да е шеф. Или ще е шеф за малко или ще е шеф на фирма, която се устремява към банкрут със скоростта на разстроено дупе към тоалетна чиния. Но нека изоставим така добре оплютия шеф…
Опитайте да направите интервю за секретарка. Може да интервюирате около 30 момичета за една седмица и накрая да не наемете никоя, но интервюто си струва.
Няколко важни извода, които си направих и които могат да прозвучат като съвети и към наемащите секретарки, и към кандидатстващите за секретарско място.
1. Винаги си представяш, че при теб ще се изсипе каймакът от пазара на безработни. Ще са млади, красиви, умни и ще вършат работа. Казваш си – не трябва да я избирам все едно ще спя с нея, но поне да не плаши клиентите/гостите.
2. Народът не е реално гладен и не знае да продава труда си. Не знае, че като се явява на интервю, не трябва да е с коса, от която при изстискване може да се надои половин бурканче китова мас. Да не говорим за това пък да си позволиш да задремеш в антрето, докато те повикат за интервю. Никаква тръпка ли не те държи буден/а? Съспенс?
3. По-долу ще изброя примери, които са реални случки и които не знам точно какво представляват, но ако се обърнат във въпроси ще бъдат риторични:
– идва момиче А и слуша резюме на професионалните си задължения. Бърка си в носа и пита единствено: „А обедна почивка има ли?“
– момиче Б. „Знам, че търсите секретарка с компютърна грамотност и английски език. Аз съм с немски и съм тренирала плуване. Как ви се струва?“.
– На въпрос към момиче В как вижда бъдещето си в тази фирма, тя става и удря с пестница по бюрото като чичко Димитров в Лайпциг и казва: „АЗ ИСКАМ КАРИЕРА! И ЩЕ Я ПОСТИГНА!“ Добре, де. А ние сами ли да се заколим или ти ще ни башибозучиш тук? Нищо не ѝ казахме, просто тихо си избърсахме слюнките ѝ от челата си.
– момиче Г. Облечено в кожа. Кожено бюстие, кожен ботуш тип „бях тръгнала за риба, но миризмата си е моя“. Кожен шлифер до глезените. Грим а ла Мортиша от „Семейство Адамс“. „Аз съм завършила медицинско образование. Лекувам всичко!“, „Как? С дишане уста в уста?“ – опит за разведряване на обстановката от страна на моя колега, „ТОВА МИ Е ДИПЛОМНАТА РАБОТА!“
Уважаеми читателю, това не ви ли прозвуча като: „ще ви бия и ще ви е*а, но не съм сигурна в последователността“? Дълго си плюхме в пазвите след нея.
– момиче Д. Изслуша ни набързо и пита:
„А на коя дата ще си получавам заплатата?“
„Ами от първо до пето число на месеца, в зависимост от календара“
„Последно първо или пето?“
„Ееее… както се падне… ако е събота или неделя ще се дава в понеделник“
„Вижте, аз трябва да знам. Кажете ми!!!“
„Оооох… до 5-то… това е!“
„Ама аз имам заеми от баааанка… бееее…“.
И тук рев, сълзи, кърпички, грим, Алис Купър…
– момиче Е. Харесахме го. Разкошно. Русичко, чистичко, възпитаничко, картинка. А, бе, като седне на фотьойлчето и сяда на ръба от скромност. Еха! Тя ще е! Все пак гледам с мъжко око, колкото и да е истина, че не бих спал с колежка никога. Особено ако е подчинена.
„Как сте с компютрите“
„Бива, бива…“
„С английския?“
„Ами аз мислех, че фирмата ще ме прати на курс?“
Хмммм… ами сега… аааайде, от нас да мине.
„Седнете тук да напишете на компютъра този факс. Само го препишете“
„Ама той е и на български и на английски“
„Просто го препишете“
„А къде е клавиша за ‘ю’?“
Баммм…
Жалко.
– момиче Ж. Следващата одобрена. Викаме я за пробен работен ден.
„Ще вземеш ли едно кафе?“
Връща се след малко.
„Аз си взех и една малка водка“
„?“
„Ами да не ближа на сухо това кафе де…“
След 2 часа…
Водките вече наброяваха 250 грама в корема ѝ.
Веселба в къщата. Циганчетата щастливи. Да, ама не.
– жена З. На 45 години. Минимум.
„Аз с компютрите съм на Вие, а навремето английският не беше модерен.“
„А как сте с офис техниката?“
„Ами знам, че морските фирми използвате телекс. Аз съм виждала телекс.“
„А работили ли сте с телекс?“
„Не ми даваха. Предпочитам факса.“
„Умеете ли го?“
„Трудно е да свикнеш с всички тези надписи по копчетата му, но ще се науча. Но вие едва ли ще ме вземете.“
„Защо си мислите така?“
„Ами заради възрастта ми. Сега всеки иска младо.“
Ееех…
Това е. За край не съм мислил, а и то няма нужда от завършителни думи.
Все още нямаме секретарка.
