Ние българите имаме една особена черта. Ние обичаме да се самоиронизираме, но не обичаме друг да ни иронизира. Чели сме и сме слушали безброй вицове за Бай Ганьо – българина.
Друга наша особена черта е нашето „високо“ самочувствие. Но високо ли е наистина то? Колкото честно се хвалим, толкова често и се оправдаваме пред света, пред другите. И защо? Ние не сме гости на света. Ние не трябва да се извиняваме, че сме тук. Ние сме заслужили да сме тук.
Както казах, ние обичаме да се самоиронизираме и да иронизираме другите. Нека разгледаме двама от най-честите герой във вицовете за българите: Бай Ганьо – българина и Бай Ганьо – американеца. Това, че Америка е най-честият заподозрян във вицовете, ни не е изненада.
Преди да продължим, нека уточним какво е „бай“ – „Само в съчетание с мъжко собствено име – за свойско назоваване на по-възрастен мъж или в обръщение към него вм. официалното господин: бате“1.
Още след погрома на Илинденското въстание през 1903 г. много българи от Македония и Одринска Тракия тръгват да търсят щастието си отвъд Океана. Според неточно доказани данни става въпрос за около 8-9 хиляди души.
След двете национални катастрофи – около 16-17 хиляди души от пределите на Стара България, 12-13 хиляди от Македония и 10-11 хиляди от Одринска и Егейска Тракия. Има и такива, които се отправят към Южна Америка, главно Аржентина и Бразилия.
Макар впоследствие да намалява, емиграцията продължава активно до Втората световна война. За това време от българските земи в Америка са се преселили към 60 хиляди души.
Най-голямата емигрантска вълна настъпва след 1990 г. Отначало стотици, после хиляди, а след това десетки хиляди всяка година се отправят отвъд океана. Само в САЩ са се преселили 360-370 хиляди българи, от които 110 хиляди са се установили в Чикаго. Други 230 хиляди са предпочели Канада, а към 60 хиляди са пристигнали в Южна Америка, вече не само в Аржентина и Бразилия, но и в Уругвай, Венецуела, та чак до Чили. В Коста Рика са се установили към 5 хиляди българи, повечето от които успешно са се приспособили към условията, създават собствен бизнес и печелят добре2.
Към днешна дата живеят няколко стотин хиляди българи. Това е причината и „американеца“ да е най-често използван за иронията или възхвалата във вицовете за Бай Ганьо. Освен това българите от край време си задават въпроса: „Кога ще ги стигнем американците?“
Нека сравним двама реални „Байганьовци“ – бившия ни министър-председател Бойко Методиев Борисов и доскорошния президент на САЩ Доналд Джон Тръмп.
Тръмп е американски бизнес магнат, автор и медийна личност, президент на САЩ. Роден е на 14 юни 1946 г. в Куинс, Ню Йорк. Той встъпва в длъжност като 45-ят президент на САЩ на 20 януари 2017 г., наследявайки на поста първия чернокож президент Барак Обама. Неговото избиране за президент се смята за вмешателство от страна на Русия. Самият Тръмп, както и неговото правителство, отричат за руска намеса в изборите през 2016 г.
Неговото управление се характеризира с постоянно неодобрение от страна на известни холивудски знаменитости, както и на американски и световни политици. На изборите през 2016 бившите президенти Картър, Буш-старши, Клинтън и Обама подкрепиха публично Хилъри Клинтън и призоваха да не се допуска Тръмп да бъде избиран. На няколко пъти известни лица призоваваха срещу президента Тръмп да се задейства импийчмънт и нов президент да стане вицепрезидентът Майк Пенс3.
Бойко Борисов е български политик, основател и лидер на партия ГЕРБ от 2006 г. Той е министър-председател в 3 правителства – от 2009 до 2013 г., от 2014 до 2017 г. и от 2017 до 2021 г. Преди това Борисов е главен секретар на МВР (2001-2005) и кмет на Столичната община (2005-2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието генерал-лейтенант4.
Борисов многократно е компрометиран – за злоупотреба с власт, рекет, изнудване и присвояване на държавни средства. През миналата година месеци наред се провеждаха протести с искания за неговата оставка.
Имаме бизнесмен, който печели президентския стол на Съединените щати чрез избори (което подлага на съмнение интелигентността на голяма част от американците), имаме и пожарникар, който също е избран чрез избори, което подлага на съмнение и нашата интелигентност.
Със САЩ ни делят хиляди километри, ние сме различни народи, различни етноси, имаме различни езици, икономически и още куп други разлики, които ни правят като деня и нощта, нямаме нищо общо… освен управляващите ни.
Бойко Борисов – „Бай Ганьо – българина“ и Доналд Тръмп – „Бай Ганьо – американеца“, може да са различни, колкото са различни и народите, които са ги избрали, но има нещо, което ги прави еднакви. Това не е интелигентността им, а способа, с който управляват, а именно – страха. Двамата лидери използват страха, за да управляват и доминират над политическите си противници.
Ние, хората, сме много различни, но има две неща, които винаги ще ни обединяват. Първото е любовта, но за съжаление тя не е по-силното от двете. Второто – страхът, той е по-силен.
И колкото различни езици, традиции и обичаи да имаме, страхът винаги ще ни уеднаквява. И когато спрем да се страхуваме, припомним си славната ни история и всичките ни постижения, тогава и само тогава ще стигнем американците. Пък дано, когато дойде този ден, защото той ще дойде, да спрем да се извиняваме все едно сме гости тук. Защото ние винаги сме давали на света, даваме и ще продължим да даваме, защото сме БЪЛГАРИ!
Николай е роден в Русе, учи Журналистика във Велико Търново и живее във Варна. Футболен фен на Левски, колкото и да е трудно през последните години. Убеден е, че свободата и свободното слово са едни от най-ценните неща.
