Човек върви ръка за ръка със своята гибел! Явно освен вродената му способност да създава, в човека е заложено генетически разрухата и самоунищожението.
Доказателствата са навсякъде около нас. От замърсяването на атмосферата с вредни емисии, глобалното затопляне, задръстените с отпадъци и живак океани и морета, топящите се полярни шапки и унищожаването на горите, до безброй изчезващи, благодарение на човешката дейност, животински видове. С прогреса си човечеството трябва да се замисли, дали не се движи и към своето самоунищожение.
Науката в средата на XX век изстреля първите хора в Космоса. Американски астронавти успяха да стъпят и на Луната. „Малка крачка за човека, голям скок за човечеството“, култовата фраза на Нийл Армстронг, първият стъпил на лунната повърхност. 50 години по-късно трябва да се замислим върху думите му! Не се ли оказват двузначно пророчески!?
Действително човечеството направи революционни открития, разгъна научно-технически потенциал и продължава да го прави с гигантски скокове, особено в последните две десетилетия. Но ако се замислим върху думите на американеца, може да ги изтълкуваме и по друг начин, вглеждайки се в резултатите от този научно-технически прогрес.
Неговата негативна страна, защото има и такава, дава вече своите резултати. Оказва се, че човешкото същество мисли повече за това как да създаде нещо, с което да задоволи своето любопитство и стремеж да опознае неизвестното, отколкото да мисли за цената, която ще плати за това си „удоволствие“. А цената на „една научна крачка“ се плаща от цялото човечество. И тя не е в негова полза.
След като успяхме да се докараме до глобална екологична катастрофа, тук на собствената си планета, сега го правим и в космическото пространство, а „утре“ и на други планети, на които предстои да стъпи човешки крак.
Ако някога успеем да колонизираме Марс, какво ще последва!? Може би ще трябва веднага да насочим вниманието си към следващата планета, защото неминуемо и новият дом на човека, ще следва съдбата на Земята. Ще обикаляме от планета на планета, като „космически номади“, изчерпвайки ресурсите, унищожавайки това, което преди това сме създали и така до безкрай!?
Някои може би ще си кажат: „Да стигнем дотам, Космосът е голям, планетите безброй…“ Да, Космосът е голям и планети – много, но какъв е смисълът на човешкото съществуване, след като не можем да изградим свой постоянен дом, да го съхраним, да творим… без да унищожаваме!?
Как ще еволюираме и възпитаваме поколения, които да изграждат и съхраняват своята, нашата идентичност, култура, ценности… след като ще знаем, че сме обречени в даден момент от развитието си да деградираме, достигайки до ръба на себеунищожението си.
Група от учени историци от години умуват върху хипотезата дали човечеството не се върти милиони години в един затворен кръг!? Има доказателства за съществували високо развити цивилизации, далеч преди нашата, които в даден период от своя напредък внезапно са прекратили съществуването си. И всичко започва отначало!?
Не е тайна, че в своите програми за мисии до Марс НАСА акцентира върху търсенето на доказателства за съществувала в далечното минало цивилизация на Червената планета, както и причините, довели до нейното изчезване.
Дали в един момент няма да се окаже, че действително назад във времето човечеството е успяло да достигне до своя „съсед“, колонизирало го е, след което го е превърнало в „Червена пустиня“, както се случва в момента със Земята!?
Напълно вероятно! Времето и изследванията ще покажат дали това е вярно или поредната конспиративна теория и добър маркетингов ход за популяризиране на корпорацията. Към настоящият момент фактите говорят, че бавно и неумолимо вървим към своя край!
Ако не се вземат необходимите мерки в близките няколко години, ще се окаже че сме задействали унищожителен механизми, върху които нямаме контрол.
Свидетели сме как почти през седмица в орбита се извеждат научни, военни и разузнавателни спътници. Около планетата ни е задръстено от космически отпадъци, които обикалят Земята, застрашавайки новите апарати, извеждани в космическото пространство.
В накрая ще се окаже че никой и нищо няма да може да напусне планетата точно поради тази причина. Многократните призиви за вземане на необходими мерки остават без последствия.
Космическите държави са ангажирани в безумната надпревара по овладяване на космоса, без да се мисли за негативните последствия.
Това ли е цената за напредъка, която трябва да плати човечеството!? Дали в някакъв еволюционен момент природата няма да поиска да се отърве от човешкото бреме? Време е всеки един от нас, да се замисли върху проблема, защото той засяга всички нас. За да не се налага един ден археолози да търсят сведения за нашата цивилизация, а „нови конспиративни теории“ да будят научни спорове дали въобще ни е имало…
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
