На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите.
Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баш-ът, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” (филма, сещаш се…)
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния, докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време ѝ беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа ѝ. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”.
Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете ѝ още седят в найлончето, а замазката е с формата на прическата на Първанов. Побеснях.
Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
– Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали, както трябва, чинията? Защо не сте сложили винтовете?
– Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то циментът държи. На целия блок не сме ги слагали…
– Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
– Ами те бяха стари и….
– Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили, докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред. Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната.
Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане, тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец, пуснат на червена писта.
– Гредоредови?! – съседката отдолу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
– Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – Отгоре! Делиорманови я пускат!
– Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята…!!!
Междувременно блокът вече е замирисал на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли…
Ден четвърти
– Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна… всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре, решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главният дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по Коледа, по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема. Да следиш дали няма да се обади природата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа. Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
– Само изчакай да стегне силиконът, дето сме уплътнявали тръбите, и е готова.
– Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето… абе я…
… ще предаде на абоната за вашето обаждане…
Ден пети
Оттук нататък ще ви спестя безумните разговори, защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н. Само ще кажа, че детето получи разстройство. И му казвам:
– Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
– Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
– Чакай бе… къде?
Връща се след половин час с… два буркана компот от дренки. Ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
– Компотът от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
– Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
– А… не, не… днес ще стане!
Ден шести и ден седми – уикенд
Като едни богоподобни, моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа.
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и… поплавъкът си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили…
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова, щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. Оттам поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби…
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна. Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове. Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволно с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва. Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса. Дойде време да пусна водата. Пускам и… Ужас! Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока, от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се измих. Върнах се с кофа вода и почистих. Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
… щял да предаде на абоната за моето обаждане…
Ден тринадесети
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби, за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата. Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята. При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не ѝ минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети
Обадих се на произволен телефон от в-к „Позвънете“. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии. Вече навсякъде, където ходя до тоалетната, оглеждам, застраховам се и така. Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
