Сагата продължава. Ако не бъде гласувана актуализацията на бюджета, ще бъдат спрени допълнителните 50 лв. за пенсионерите, помощите за бизнеса и не само. Това гласуване трябва да се проведе от 46-то НС.
Най-накрая, след взаимно обвинения и губене на ценно време, Парламентът създаде 22 постоянни комисии, сред които Комисия по бюджет и финанси, която трябва да разгледа промени в държавния бюджет, които да бъдат гласувани.
Какво се случи в НС след вторите за годината парламентарни избори?
Първата политическа сила малко се оля. Първо предложи неособено подходящи министри, после ги смени, а накрая отказа да ги сменя, но пък върна мандата с оправданието, че така или иначе „партиите на протеста“ няма да ги подкрепят.
Златен медал за най-голямо его може да бъде връчен на предложения за вътрешен министър и вицепремиер П.И. (за кратко π). Само с една поява в медиите адвокатът успя да създаде невиждано досега лошо впечатление. Може да се каже, че именно той бе причина ИТН да не получи подкрепа. Те обаче си го харесват.
Неговият характер вече е познат не само на майка му и баба му, а и на широката аудитория. В телевизионно интервю π заяви, че „името му е безспорно“, каквото и да значи това. Явно не е разбрал правилно думите на водещия или се е засегнал от нещо. Не става ясно кое го накара да изрече такава глупост.
Може би това, че не е запознат с думата „разколебаване“, както твърди самият той.
Тук искам да вметна важна мъдрост, която научих от една възрастна еврейка, на която имах честта да взема интервю преди години. Тя ми каза как може да разпознаем добрия човек.
„Добър е този, който осъзнава, че е възможно да е допуснал грешка“, каза тя.
Сами си правете изводите.
Този човек „кален в битки и имащ много рани и белези“ смята, че представлява заплаха за задкулисието. Да, но не само за него, а и за демокрацията.
Оказа се, че трите плагиатства на „безспорния“ са допустими. Това е установила проверката на зам.-ректора на СУ. Сега с тях се занимава Етичната комисия на университета, която проверява е плагиатствал от доц. Н.К.
От друга страна натякването на факта, че е родом от София, говори за комплекси и то сериозни. Защото мястото на раждане не прави човек по-значим от другите т.нар. провинциалисти, нито определя манталитета и възпитанието му.
Стигна се и до прецедент, в който кандидат министър-председател се отказва „по лични причини“ от поста на премиер. С това и с неясноти около дипломите си засега в политическата история остава човекът, който бе обвинен в социалните мрежи, че пазарува в евтини магазини и наречен „Сламен“.
Сега си спомнете си за по-бившия министър на туризма. Тя харчеше хиляди за тоалети. Това по-добре ли е? Добре ли е, че вместо да се занимава с належащи в туризма въпроси, тя реши да си прави пластична операция на носа, понеже ѝ се подиграваха.
А нишата на туризма може да се развие до много високи степени. Можем да предложим културен, морски, планински, СПА, спортен и др., но уви нещата се случват бавно по ред причини и оправдания.
Другият един бивш министър, този път на здравеопазването, си присади коса, при все, че върлува пандемия и не е като да няма работа за вършене.
Приоритети.
Егото, късата памет или алчността са основният проблем в българската политика и какво се случва с „мъжката дума“?
Според речника на българските фрази и изрази „мъжка дума“ е поемане на отговорност за думите, които се казват или за по-кратко – честна дума.
Такова животно в родната политика няма.
Сградата на НС все повече заприличва на детска градина. Вместо „Съединението прави силата“ надписът на входа трябва да гласи: „Шоуто трябва да продължи“.
Разликата между детска градина и сегашното НС е в това, че за да са там децата, родителите им плащат такса, а депутатите получават заплата. Освен това споровете в яслите не се отразяват от медии и от децата не се очаква да решават бъдещето на страната ни. От тях се иска да се учат, да споделят играчите си с другите, да си изяждат порциите и да спят.
В този ред на мисли проблемът с недостатъчното детски градини в столицата за поредна година е доста сериозен, но за него друг път.
Голяма част от народните представители днес очевидно са проспали този важен социално-възпитателен момент, но това не им пречи да си взимат заплатите, да се мотаят по червените килими и да сплетничат един за друг пред репортери и не само.
Помните ли израза „О-хо-хо на госпожата“?
Нещо подобно се чува от трибуната на НС, а госпожата предполагам сме ние – електората, който раздава порциите до известна степен. Само по избори.
Преди време мислех, че изказването на ПКП: „…ходи пеша, бе“ скоро няма да бъде надминато, но сгреших.
Виждайки, че и 46-то НС няма да го бъде и ще се правят нови избори, депутатите започнаха да се клеветят един друг, явно за да си спечелят лайкове и бъдещи гласове, унижавайки другарчетата си.
Фантазията им се поотпусна в това отношение, но явно не е особено богата. Проведе се нещо като „музикален батъл“, макар и на ниско ниво. Някои от народните представители си комуникираха индиректно чрез цитати от текстове на песни.
В.В. изчете изявление от ИТН, което завърши така:
„…някой трябва да изхвърли боклука.“
В социалната мрежа Facebook А.Ц. от ДБ определи изявлението като смесица между “лириката” на “Шампанско и сълзи” и “Не сме безгрешни, но сме истински”.
Не след дълго Т.Й. написа в Twitter:
„Не се е..вайте с нас, щото, който ни закача, после не успява да се върне в мача”.
А.Ц. отвърна на това, като написа, че в песента, превърнала се в химн на партията, се посочва, че „лирическият герой – депутат, има глупости в главата и злоба в очите си“ и е необходимо депутатите да се замислят над това.
Да казвам ли кой победи?
Взаимното каляне продължи.
Председателят на ИБГНИ – М.М., сподели публично, че С. Т. я е убеждавал да не се кандидатира за кмет на София (ИБГНИ е съкратено от „Изправи се БГ! Ние идваме!“, което е старото „Изправи се! Мутри вън!“, но не става ясно откъде идват, накъде отиват и защо трябва да се изправяме. Да козируваме ли? Или… какво?).
Шоуменът от своя страна гордо потвърди, че има авторитарни черти в характера си и че е почитател на резултатите, без значение дали са постигнати чрез авторитарен характер, или не.
Добре.
Българите обичаме строги и справедливи водачи. Даже имаше проучване на тази тема. Въпросът е какви точно резултати се търсят. В броя депутати на ИТН в НС или в подобряване стандарта на живот на гласоподавателите?
До справедливост не се стигна, защото нищо не направиха.
Сформира се приказка за царя, пъдаря и шута на една древна, макар и дребна държава.
В социалните мрежи се появи и клип отпреди години, в който С.Т. нарича нелепо това, което се случва днес, а именно да създаде партия, която да се казва БОБ (Българска организация на бъдещето) и „да ни оправи“.
От друга страна Т.Й. обвини Х.И., че искал да одобрява всеки кандидат за министър. Другият пък не искал да взима „котки в чували“. Нормално.
От ДПС, като бащици, припомниха на М.М., че винаги са стояли зад гърба ѝ и са я подкрепяли.
Снимка: Cheep (CC BY-SA 4.0)
Като цяло енергията на протестите бе изхабена в нападки и оправдания. Жалко, нали?
Последните години демонстративното излизане от зала се превърна в редовен номер.
В този ред на мисли, ако аз се почувствам засегната от някой колега на работното си място и си тръгна, няма е редно и ще ме санкционират, нали? За тях обаче може.
На фона на протестното клепане, депутатите от ГЕРБ се усмихват доволно. Това е партията, която получи втория мандат, но вождът им от рано обяви, че кандидат-премиерът му ще го върне. По този начин ще остави „партиите на протеста“ да се варят в собствен сос.
БСП се опитва да укроти политическите хлапета, но без успех.
Ще получи ли достатъчна подкрепа третия мандат – предстои да видим.
От ИТН заявиха, че няма го подкрепят, ГЕРБ-СДС също, ДБ не иска да подкрепя мандат на БСП, от ДПС не обещават нищо, но ИБГНИ май ще подкрепят мандата, което няма да има голямо значение.
ДПС, макар и отхвърлено, се държи най-адекватно в създалата се ситуация. Вярно, че ги свързват с мафията, с Д.П., който се покри и ред други, но успяват да запазят добрия тон. Е, все още българският език не им е сила, но… твърдят, че родината им майка е България.
Лидерът им наскоро разкритикува предложения бюджет и заговори за нов шофьор на джипката, от която се раздават празни чекове. Дали е прав ще разберем след време.
Въпреки множеството срещи при държавния глава до единение не се стига.
Такова депутатите постигнаха само за изслушване на главния прокурор за полицейското насилие над протестиращи, но пък той не иска да им дава.
Чудно нещо е родната прокуратура. Характеризира се с избирателна пропускливост, услужлива е за определени лица и не особено за други. Темида или вижда изпод превръзката, или умее да борави с други сетива и знания. Възможно е още везната ѝ да е развалена, а мечът – затъпен.
За щастие служебното правителство се справя сравнително добре. Сред мотащите се в парламента се откроиха няколко интересни и обещаващи личности. Естествено, компанията веднага се опита да оцапа и тях. Някои може би ще продължат политическата си кариера.
Дано е за наше добро!
Можем да заключим, че нищо не се случва, а проблемите растат. До диалог и политика не се стигна.
Ние българите сме силен и търпелив народ.
Вече свикнахме с коронавируса. Свикнахме с орязания бюджет. Свикнахме с уличния, да не кажа селяшки, жаргон на народните представители.
Все по-видно е класовото разделение сред народа, предстои да навлезе и деленето на ваксинирани и неваксинирани. Очакваме мигранти от Афганистан, нова вълна на пандемията, освен това енергията у нас става все по-скъпа. Осезаемо е глобалното затопляне, борим се с пожари и с наводнения, но нищо.
Ние сме търпелив народ. Така си живеем от векове – от криза в криза. Не е нещо ново. Босоногите деца от творбата на Смирненски сме. Нищо чудно и днес да бъде чут разговор като този:
„Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.
– Носят дърва за зимата.
– А не им ли тежи?
– Не, маминото, те са свикнали.“
Не знам дали депутатите си дават сметка, че електоратът отдавна е наясно, че на никого от тях не му е чиста работата. И с това сме свикнали.
От тях се иска само да предлагат и гласуват политики за развитие на страната и подобряване качеството на живот на обикновения гражданин, ако може без да се излагат. Толкова много ли искаме?
Надявам се, че бъдещите поколения ще се поучат случващото се днес. Тези исторически факти вероятно някой ден ще се превърнат в комично предание и дори в басни.
За нас обаче сеирът продължава без особено развитие в сюжета.
Очаква се да разберем ще има ли 47-и сезон през 2021 г.
Биляна е кукловод по образование. Интересува се от странни, смешни и понякога тъжни, но важни неща. Сред тях са култура, психология, политика, социология и др. Обича да пее, да чете приказки и да се забавлява. За нея журналистиката е начинът, по който е ангажирана с настоящето.