В стихотворението „Молитва“ Радой Ралин пише: „Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда.“ Произведението е от 1967 година. Днес е 2021. Ние живеем във века на свободата, живеем във време, в което „хлябът“ трябва да е навсякъде и за всеки. Но така ли е?
Историята ни показва безброй факти и събития, в които хората са давали живота си за свободата. Тогава е било „Свобода или смърт“. Въпреки че днес не е нужно да избираме между свободата и смъртта, все по-малко от нас избират свободата. Отказват се от нея не заради страх да не загубят живота си, а от страх да не загубят работата си, която дори не харесват. Страх от промяната, страх от трудности. Днес много от нас избират комфорта пред свободата.
Живеем в свят на възможности, а все повече се ограничаваме, все повече хора ги е страх да мечтаят, а още повече да работят за мечтите си.
През 2021 г. България е на 112-то място по свобода на словото според „Репортери без граници“. Защо? Защото политиците упражняват насилие или има някакъв голям натиск върху медиите? Не! Основна причина са парите. Защото журналистите и собствениците на медии предпочитат парите пред свободата на словото. Защото в днешно време материалното е по-важно от духовното. Защото за много е важно да са само финансово свободни…
Отново Радой Ралин пише: „Не яжте огризки, не яжте вчерашен хляб, не яжте подарен хляб. Сами си замесвайте и изпичайте хляба, за да го имате, за да не го просите“. Днес много от нас избират подарената „свобода“, защото така е по-лесно.
Ще ви припомня за един човек, който е синоним на свобода – Атанас Скатов. Атанас Георгиев Скатов почина на 05 февруари 2021 в опит да изкачи най-трудния за покоряване връх в света – К2 (8611 м). Атанас Скатов намери смъртта си, правейки това, което го е карало да се чувства жив.
Измина година, която би трябвало да ни е накарала да си зададем въпроса: „Какво искам, да съществувам или да живея?“. Той е пример за човек, който е избрал да живее.
Има два типа хора. Едните стават сутрин, обличат се, отиват на работа, която не харесват, но им дава сигурност, говорят с хора, които не харесват, правят неща, които ги карат да се чувстват сигурни, но тези хора си лягат вечер и просто зачакват следващия ден. Тези хора не са лоши, но те са направили избора да съществуват, защото така е по-сигурно, защото така е по-лесно.
Другият тип са хората като Атанас Скатов. Той и другите като него стават сутрин и в очите им гори пламък, пламъкът на живота. Те могат да бъдат художници, писатели, спортисти, могат да бъдат и касиерът в магазина, който се бори да опази околната среда или пък е напът да стане велик актьор. Всички тези хора са различни, но ги свързва едно нещо, те вярват в нещо и се борят за него.
Те знаят, че е трудно и несигурно, те знаят, че могат да си намерят по-високо платена работа или да загубят живота си в планината, но тогава пламъкът в очите им ще изгасне, защото няма да правят това, което обичат, защото няма да правят това, в което вярват. Всеки един такъв човек е Атанас Скатов и Анатас Скатов е всеки един от тях. Атанас Скатов умря, но неговият дух е във всеки един такъв човек. Защото хора с духа на Атанас Скатов променят света.
Нашите предци, Скатов и много други избраха сами „да замесят своя хляб“. Измина повече от година, която би трябвало да ни е накарала да оценим свободата. Тази година и половина трябва да ни е накарала да си зададем и друг въпрос: „Какви искаме да бъдем?“. Хора, които се задоволяват с „огризки“ или хора, които „месят своя хляб“, непобедими хора, защото свободния човек е непобедим!
Николай е роден в Русе, учи Журналистика във Велико Търново и живее във Варна. Футболен фен на Левски, колкото и да е трудно през последните години. Убеден е, че свободата и свободното слово са едни от най-ценните неща.
