На 23 ноември се случи нещо ужасяващо. Тежък пътен инцидент на АМ „Струма“ взе 44 жертви. Автобусът бе с македонски граждани, сред които и деца. Една от най-тежките катастрофи в историята на България, която ужаси целия свят.
Няма да разглеждам причините за този инцидент. Както винаги, след като се случи нещо лошо в България, започват разследвания и куп „експерти“ не слизат от телевизионния екран да обясняват защо се е случило така и какво трябва да направим, за да предотвратим друга подобна случка. И така до следващия път.
В следващите редове ще разгледаме случилото се от друг ъгъл. От гледната точка на медиите. Катастрофата на АМ „Струма“ показа най-тъмната страна журналистиката. Тя показа как в днешно време пред сензацията отстъпват и етиката, и моралът.
Чували ли сте за етичния кодекс на журналистиката? Това е вид документ, под който са се подписали почти всички медии в България, включително и големите национални телевизии.
Ще ви запозная с четири от точките в него, които редовно биват нарушавани от голяма част от българските медии. И всичко това с една цел – сензацията, защото рейтингът е по-важен от всичко.
2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
Не се ли засилва мъката на хората, когато от сутрин до вечер се повтаря едно и също нещо? Проявява ли се съчувствие, когато отново и отново се повтарят едни и същи кадри и се използват думи, като „автобусът-ковчег“?
2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
Уважение ли е, когато след инцидент журналистите отиват при пострадалите и задават „въпроса достоен за Пулицър“ – „Как се чувствате?“
2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот.
Особено важно ли е за обществото да бъде направено интервю, ден след инцидента, с пострадалите? В обществен интерес ли е да се разпространяват нови и нови кадри от мястото на инцидента?
5.2 По смисъла на този Кодекс информацията “в обществен интерес” не бива да се обърква с информацията, която е “интересна на обществото”
А това е точката, която медиите у нас най-често бъркат. Журналистиката в България не работи в интерес на обществото, тя работи, за да е интересна на обществото.
Спомняте ли си за някое журналистическо разследване, проведено у нас, което да е било свързано с престъпленията на висш политик? Или може би всички български управници са честни? Колко разследвания се проведоха за „Мата Хари“ на бившия премиер. Защо не потърсиха Иван Гешев, за да го попитат колко морално е да си пишеш съобщения с ПР-а на бившия премиер, по време на заседание на правната комисия в Народното събрание!
Българските медии направиха куп журналистически разследвания как се купуват фалшиви зелени сертификати, как да се предпазим от това да купим развалено месо или шаран, но някой спомня ли си подобно разследване за купуване на гласове? Или може би у нас гласове не се купуват и продават?
Нямаше ли да е в интерес на обществото, ако се правеха журналистически разследвания за това по какъв начин се харчат европейските пари у нас или как една от партиите е вкарала депутат в Народното събрание, който е…охрана. Ние, гражданите, плащаме заплата на човек, който е поставен в Народното събрание, за да охранява съпартийците си. Този човек ще гласува и ще взима решения за нашето бъдеще. Защо нито един журналист не отиде при депутатите и не ги попита защо си позволяват да не ходят на работа?
Може би всичко това ще е в интерес на обществото, но може да не му е интересно, а щом не му е интересно няма рейтинг, а той е най-важен.
България е на 112-то място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“. Знаете ли защо сме на това място? Защото българските политици са „много страшни“ и оказват „непреодолим натиск“ върху журналистите? Не! Може би, защото олигарсите у нас ги заплашват? Пак не познахте.
България е на 112-то място по свобода на словото, защото българските журналисти си продадоха свободата. Защото е по-лесно да си на хранилката. Защото така им харесва. Харесва им да обслужват интереси, защото така е по-лесно.
Томас Джеферсън е казал: „Нашата свобода зависи от свободата на пресата и не може да бъде ограничена без да бъде изгубена“. Прав е, но и не съвсем.
Нашата свобода зависи от тази на пресата, но свободата на пресата отразява колко е свободен народът. И горчивата истина е, че както повечето журналисти, голяма част от българското общество предпочита хляба и зрелището пред свободата и истината.
Николай е роден в Русе, учи Журналистика във Велико Търново и живее във Варна. Футболен фен на Левски, колкото и да е трудно през последните години. Убеден е, че свободата и свободното слово са едни от най-ценните неща.
