Ако позволите да перефразирам една софийска поговорка според моя случай, тя ще гласи: „Дръж се, моме, Щрунц те сваля“. 🙂
Та аз такива им редя…
„Не те знам интелигентна ли си или не, но ще ти ги говоря по-просто, че ако не си, пак да ме разбереш. Искам та! Искам та на къра!
Шшшшлляяяк!
Чудиш се какъв е този звук ли? Ами облизах си веждите. Смятааааай!
Искам да шарим боси по черния път, малките ти ръце да човъркат мазолите ми. Ти да ми говориш за Толстой, а аз на теб за Толстолоб. Птиченцата да цвърчат над нас като вряла наденица у смилянски боб. Вятърът да плющи в ризата ми, а аз да псувам верицата му идилично…
Купа сено. Да те потупам по дупето и да те погледна с онзи вакъл поглед, навяващ интимност, и да кимна с глава в посока на купата.
Минават край нас деца с учителка, на излет явно. Издюдюквам добродушно с намигване на даскалицата, ти ме сръгваш в ребрата. Съм доволен, има ревност. Ееех, ако знаеш какво те чака в сеното.
Слънцето прежуря, красиви мокри пръстени се реят по ризите ни под мишниците и засъхват до ланшните.
Аз мириша на мъж, ти не още.
Събарям те на сеното…
…
Ще изчакаш ли малко така на ICQ-то, че трябва да разбъркам пачата – единият от джоланите, дето ги варя, се е показал и няма да се довари. Ей сега се връщам!“
