Тръгнахме в петък следобед. Бях оставила тежката задача с товаренето на багажа в ръцете на Дани (спътникът ми в това приключение). Той ме взе от работа и тръгнахме с раздрънканото Сеатче към Фестивала на народната носия в Жеравна.
По пътя поддържахме връзка с групата от роднини, която вече ни чакаше там от два дни. Спряхме на една от бензиностанциите по маршрута и засякохме хора, облечени в носии, което ни успокои, че не сме объркали пътя.
Пет часа пътуване, малко лутане тук и там и стигнахме до заветния палатков лагер. Той беше разположен насред хълмчетата, по които вече бяха разпръснати купища палатки и навсякъде пъплеха хора, облечени в носии.
След като се настанихме в предвидената за нас палатка и облякохме подходящите дрехи, се включихме в невероятната картина. С преминаването през входа, сякаш часовникът се завъртя в обратната посока.
Сред нас щъкаха дечица, хората си говореха оживено, чуваше се музика, а всичко наоколо беше прошарено от носиите. Срещнахме се с останалата част от групата и с Дани решихме да обиколим фестивалната територия.
Тръгнахме от мястото, определено за разговори по телефона, откъдето се насладихме на прелестната гледка – вълнисти хълмове и луната, грееща над тях. Оттам се спуснахме към многобройните тараби, предлагащи всевъзможни изкушения – овчето мляко, чеверметата и питките на жар бяха само малка част от вкусотиите, чиито миризми пълзяха около нас.
Дани си взе една бира и се запътихме към сергиите и дюкянчетата. Вървейки натам, минахме покрай специален кът за моми и ергени с няколко дървени пейчици и масички, където младежите можеха да се задяват. Приближихме се до сергиите и се почувствах като дете в сладкарница: ръчно изработени герданчета, гъдулки, бродирани кърпички, цели носии дори – всеки производител предлагаше уникални красоти.
Продължихме надолу по хълма и стигнахме до Хорището. Видяхме сцената, жарта и прошарената с различни черги и постелки поляна, на която хората разпускаха и запълваха атмосферата с разговорите си. Въпреки забраната за телефони, тук-там се мяркаха по един-два, но вярвам, че повечето от участниците спазвахме правилата.
След обиколката на фестивалната територия се завърнахме към голямата сцена точно навреме за откриването. Тя почти не се виждаше от хората, насядали на хълма, но ние открихме пролука между две семейства, от която да наблюдаваме шарените костюми и бързите танци, изпълващи сцената и сърцата ни.
След ефектния завършек на водещата, с Дани си взехме по нещо мъничко от скарата и се завърнахме до палатката, за да се заредим с провизии: кърпички, кибрит и цигари. Присъединявайки се към компанията на Хорището, разбрахме, че сме пропуснали нестинарите и останахме леко разочаровани. Въпреки това не се отдадохме на разочарования, включихме се в няколко разговора, а малко по-късно, с приповдигнато настроение, и в няколко кръшни хора пред сцената.
Краката ни окапаха още на първите две песни (признаваме, че ни липсва тренинг) и изморени, се сгромолясахме на чергата. Утолихме жаждата си, починахме малко и музиката отново ни извика на хорото. Забавлявахме се с песни, танци и разговори до късно вечерта.
Когато изтекоха и последните ни сили, се запътихме към палатката. Беше ни студено, а на Дани му беше и леко тясно, но заспахме почти неусетно, слушайки далечната музика от фестивала.
Вижте Фестивалът в Жеравна от първо лице (част 2)
Вижте Фестивалът в Жеравна от първо лице (част 3)
Ивелина обича да чете и да твори. Писането и фотографията са нейна страст. В свободното си време осъществява пъклени планове за щуротии. Разпуска с танци и е винаги готова за приключения.
