Съпругата на президента Радев и настояща първа дама – Десислава Радева, е „героиня“ от кючекчийски ретро клип от „най-висша класа“.
Във видео на култовия чалгар Сашо Роман и колежката му Кали г-жа президентшата се появява на жп гара, където изпраща младо момиче на влака.
Песента със заглавието „Дали съм жив“ е от 1998 година. Въпреки че е само в ролята на статистка, появата на първата дама в подобен музикален “бълвоч“ е меко казано потресаващо и изключително грозно.
И докато участието на първата дама се изчерпва с гаровата сцена на ретро маането, то друга известна личност, ректор на университет и опонент на съпруга ѝ в президентската надпревара си е направо Шекспир на „чалга перото“.
Няма да сбъркате, ако разпознаете професор Атанас Герджиков – ректор на най-големия и стар университет в България – Софийския. Емблематичният професор, който се напъна да влезе в политиката и не успя, е записал името си в чалга аналите с две култови авторски песни.
Явно в жанра му е провървяло повече, отколкото в света на голямата политика. И до днес можете да видите в музикалните сайтове хитовите ретро парчета „Два мерцедеса“ и „Рокер“. Въпреки че Атанас Герджиков е написал общо пет „хита“, само два стигат до аудиторията.
В тях професорът ярко разкрива душевните си въжделения за млади мацки , бързи коли, алкохолни маратони с рокерски мотори, пачки долари и примитивен нощен живот.
Два мерцедеса
На път за Варна снощи късно гадже ме стопира.
Помислих си, това ще е последната секира.
Ръка протяга, спира ме и пита : „За къде си”.
Влюбено ме гледа, явно ѝ харесвам!
Припев:
Два мерцедеса карам, сто гаджета сменявам!
Никога на сухо не оставам
Два мерцедеса карам, с тях всички задминавам!
Никога на сухо не оставам!
Във този час поддадох газ, колата пак потегли!
И казах си: „С това момиче, никакви проблеми”.
Разговор завързахме на някаква си тема.
На мен ми бе обаче съвсем друг проблема.
Припев:
Два мерцедеса карам, сто гаджета сменявам.
Никога на сухо не оставам!
Два мерцедеса карам с тях всички задминавам
Никога на сухо не оставам!
След кратко време почнах да си пускам аз ръката.
Съвсем случайно, може би, й бръкнах под полата.
Но тя ми каза: „Спирай, тука”, искала да слезе.
А мислех си – късметът пак ще ми излезе!
Рокер
Когато нощем всички хора тихо спят,
аз сядам бързо на мотора и мой е този свят.
Когато нощем всички хора тихо спят,
аз сядам бързо на мотора и мой е този свят.
Припев:
Рокер съм, братко, най ми е сладко,
когато съм пиян.
Мацки обичам да ги събличам!
Това е моят дан!
По барове и дискотеки лудувам до зори.
Уви, не е живот за всеки, трябват и долари!
По барове и дискотеки лудувам до зори.
Уви, не е живот за всеки, трябват и долари!
Припев:
Рокер съм, братко, най ми е сладко,
когато съм пиян.
Мацки обичам да ги събличам!
Това е моят дан!
Когато слънцето изгрее, лягам си уморен.
Но знам, че пак нощта ще дойде, примамлива за мен.
Когато слънцето изгрее, лягам си уморен.
Но знам, че пак нощта ще дойде, примамлива за мен.
Продуцент е Жоро Сръбския, а годината отново е 1998 година. Интересното е, че доста публични фигури са се пробвали в жанра. Едни като участници във видеоклипове, други като текстописци, а някои и като изпълнители.
В мътните години на чалга възхода, мутрите и беззаконието, доста интелектуалци, бъдещи учени и политици са се облажили, допринасяйки със своята дан за популяризирането на „чалгата“.
Сега същите се оправдават, че го правили за пари, парите не миришели, такива били времената, защо да не „праснели“ по една халтура за 250 лева на текст и други подобни нелепи обяснения.
Няма оправдание за опростачването на няколко поколения, дами и господа „културтрегери“! Щом тогава не сте се замисляли за последиците, които са оставили траен дегенеративен отпечатък в поколения българи, как сега и с какви очи ще застанете на другия бряг – като стожери на интелектуалното и духовно извисяване на същите тези поколения!?
Интересно е какъв дебат би се заформил на кандидатпрезидентските избори, ако в медиите се бяха сетили да сложат един срещу друг професора-чалгар и Десислава Радева – чалга статистката.
Не е тайна, че по времето, когато Герджиков се е изявявал като виртуоз на „чалга перото“, в „Каналето“ на Камен Воденичаров се е подвизавал Мартин Карбовски. Днешният „заклеймител“ на ретроградния жанр и „заклет“ враг на чалга мотивите, е „висял на косъм“ да не пропише чалга рими.
250 лева са се виждали много на журналиста. За радост на гилдията разумът е надделял над комерсиалното желание и се е отказал. Това става ясно от коментар, който е направил на страницата си в социалната мрежа журналиста Иван Бакалов.
Не прави изключение и специалистът по антична литература Иван Николов, който написва две чалга стихотворения и прибира символичните хонорари от по 200 и 250 лева. За жалост „шедьоврите“ на този нереализирал се фолк автор са изтрити от интернет, но споменът за неговите напъни остава в архивите на вече несъществуващата фирма „Фолктон“, където са ги „натворили“ заедно с професор Герджиков. Или както е казано: „Следите винаги остават“!
Говорейки за „изкуство“ и „морални примери“ за политически личности, няма как да не си спомним бившия служебен премиер Огнян Герджиков и неговата ода „Запек“, в която описва аналните проблеми на внучето си.
Оправданията, че Огнян Герджиков е ерудиран човек с чувство за хумор и уклон към шегите, някак си не се връзва с опитите му в „клозетната литература“. Още повече на фона на претенциите, че е тежък и солиден политик и лидер. А преди всичко лидерите би трябвало да са визионери!? Трудно се възприема визионер, още повече министър-председател, който си точи перото върху тоалетната чиния.
„Всеки е правил грешки на млади години“, казват старите хора. И са прави. Човек може да промени характера си, имиджа си, биографията си, но посредствеността – не може. Тя си остава заложена в него, дълбоко подтисната в подсъзнанието. Колкото и ерудиран, и начетен да си станал с времето. Колкото и научна литература и книги да си изчел. Колкото и опит, знания, умения да си придобил. Те винаги ще лежат на посредствена, „паянтова“ основа.
Рано или късно посредствеността ти лъсва, като голите задници на чалга певачките. А опитите да я прекриеш зад нова визия, е все едно върху миришещи на манджа дрехи да излееш флакон парфюм… Все на помия ще мирише.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
