Колко често ти се случва да тръгнеш из лабиринтите на душата си с фенер в ръка? За да си припомниш онези утъпкани пътеки, където си била най-щастлива или тъжна. Където всичко се е случвало по най-добрия начин за теб или си губила надежда за изход.
А колко често ти се случва изобщо да не искаш да се връщаш назад, защото нищо не искаш да си спомняш? И защо с фенер в ръка, ще попиташ ти. Може би, защото без фенер ще се загубиш из непрогледните ъгълчета на душата, в които си натъпкала всеки неуспех, грешка или болка.
А щастието, като че ли си приела за толкова мимолетно, че си забравила там ли е било и как точно си се чувствала… Изпарило се е… И си все някъде там, където си била и не можеш да забравиш и където би искала да отидеш, но вярваш, че никога няма да си.
През цялото време стоиш на мъничкото островче СЕГА! Което приемаш за даденост. За нещо, което ти се полага. За възможност да си в „беше“ или „ще“. А всъщност това СЕГА е единственото, с което разполагаш. Тази мисъл отново поражда в теб страх. Страх, че е толкова малко онова, което имаш.
И колко трае това „сега“, продължаваш да питаш ти. Миг или поредица от мигове. И вместо да се насладиш, да сътвориш, подариш, измайсториш… ти пропиляваш този миг в съжаление, огорчение, разочарование, тъга, че отново, точно на теб, животът ти е отнел. Че точно ти пак нямаш късмет. Че ти не си щастлива.
А другите, те колко имат, колко са щастливи. Как те са по-добре от теб.
А животът стои и те слуша, клати глава и ти казва: „Разбирам те. Щом мислиш за всичко това през повечето време, значи го искаш. Давам ти го. Иначе защо би мислила за нещо, което не искаш?!“
И получаваш това, което ти всъщност не искаш, но мислиш само за него, за да се предпазиш, застраховаш, подготвиш…
Но животът НЕ работи така. Без значение дали ти харесва или не. А сега… за какво ще използваш „СЕГА“?
Деница е философ, психолог, копирайтър. Обожава да облича емоциите в думи, чрез които да разказва истории и да посява семенца надежда, вдъхновение и радост. Посланието, което иска да остави с текстовете си, е „Не си сам“ – и в болката, и в ентусиазма.
