Повече от две хилядолетия Троянската война стои на границата между историята и легендата. Омир я превръща в епос. Античните автори я допълват. А модерната археология се опитва да разбере дали зад разказа за богове, герои и десетгодишна обсада стои истински конфликт от късната бронзова епоха. Днес повечето учени приемат, че вероятно е имало реални военни събития около 1200 г. пр.н.е. Литературната версия, която познаваме обаче, е резултат от векове преразказване и доукрасяване.
Градът, който е строен и разрушаван отново и отново
Древна Троя се намира на хълма Хисарлък в днешна Северозападна Турция, близо до Дарданелите – стратегическа точка между Егейско и Черно море. Археологическите разкопки показват, че там са съществували поне девет последователни селища, изграждани едно върху друго от около 3000 г. пр.н.е. до римската епоха.
Особено внимание привлича слой, известен като Троя VIIa, датиран около 1190 – 1180 г. пр.н.е. Той носи следи от разрушение и пожар – нещо, което съвпада по време с традиционната датировка на Троянската война в античната хронология. Това не доказва Омировия разказ, но показва, че в края на бронзовата епоха там действително е имало драматични събития.
Хайнрих Шлиман: човекът, който повярва на Омир
През XIX век германският търговец Хайнрих Шлиман решава да открие Троя, вдъхновен от „Илиада“. През 1870-те години започва разкопки на Хисарлък – място, което преди него е било посочено като възможната локация на древния град от британския изследовател Франк Калвърт.
Шлиман открива златни и сребърни предмети, които обявява за „съкровището на Приам“. По-късните изследвания показват, че тези находки са от по-ранен археологически слой и нямат връзка с предполагаемото време на войната. Освен това методите му са крайно груби – използва дори взривове, с което унищожава част от по-късните пластове. И все пак именно неговата работа поставя Троя на картата на модерната археология.
Ахил не е воювал за кауза, а за чест
В „Илиада“ Ахил е най-силният гръцки воин, но голяма част от войната прекарва извън бойното поле. Причината е личен конфликт с Агамемнон, който му отнема пленница и по този начин накърнява честта му. За героя честта стои над всичко – над съюзите, над армията, над изхода от войната.
Едва след смъртта на Патрокъл, убит от троянския принц Хектор, Ахил се връща в битката, воден от гняв и желание за отмъщение. Историците гледат на този сюжет като на отражение на ценностите на аристократичната воинска култура в микенска Гърция. А там личната слава и репутация имат по-голяма тежест от политическата стратегия.
Една ябълка, три богини и най-красивата жена на света
Според митологията войната започва със златна ябълка, хвърлена от богинята на раздора Ерида по време на сватба на богове. Надписът гласи „за най-красивата“, а спорът между Хера, Атина и Афродита е решен от троянския принц Парис. Той избира Афродита, след като тя му обещава любовта на най-красивата жена – Елена, съпруга на спартанския цар Менелай.
Отвличането или бягството на Елена става повод за обединението на гръцките владетели срещу Троя. Зад романтичната версия обаче може да стои далеч по-прозаична причина – контрол върху търговските пътища през Дарданелите и съперничество между силите в Егейския свят и Мала Азия.
Троянският кон – символ, а не факт?
Една от най-популярните сцени изобщо не присъства в „Илиада“. Историята за дървения кон се появява по-късно – в „Одисея“ и в други антични текстове, включително „Енеида“ на Вергилий. Там се разказва как гърците се преструват, че се оттеглят, оставят огромен дървен кон като „дар“, а вътре се крият воини. През нощта те излизат, отварят портите и градът пада.
Няма археологически доказателства за подобно събитие. Някои изследователи предполагат, че „конят“ може да е символ на обсадна машина или таран. Други обръщат внимание, че в древността конят е свързан с бога Посейдон, който е и покровител на земетресенията – възможно е легендата да прикрива природно бедствие, отслабило стените на града. Съществува и хипотеза, че става дума за метафора на кораб с „конска“ украса на носа. Каквато и да е истината, историята за коня се превръща в универсален символ на измамата, скрита зад подарък.
Смъртта на героите и раждането на империи
Легендата за Ахилесовата пета идва от по-късни митове, според които майка му Тетида го потапя в река Стикс, държейки го за петата – единственото му уязвимо място. В крайна сметка Парис го поразява със стрела, насочвана от бог Аполон. Самият Парис също намира смъртта си – убит от Филоктет със стрелите на Херакъл.
Историята не спира с падането на Троя. В римската традиция троянецът Еней оцелява и след дълги скитания стига до Италия, където поставя началото на род, от който по-късно произлизат Ромул и Рем. Така победената Троя се превръща в митичен прародител на Римската империя. Дори Александър Велики посещава мястото на древния град през IV век пр.н.е., принася жертви и се вдъхновява от образа на Ахил.
Троянската война може да не е изглеждала така, както я описва Омир. Но археологията показва, че в края на бронзовата епоха в този регион е имало реални конфликти, разрушени градове и борба за надмощие. Между обгорелите стени на Троя VIIa и стиховете на „Илиада“ стои разстояние от няколко века устна традиция – достатъчно време една война да се превърне в легенда, а легендата – в част от историята на целия Западен свят.
Виктор е микробиолог и космополитна личност с интереси в коренно противоположни области – от архитектура до екология, от Древен Египет до умните градове на бъдещето, от самолетни катастрофи до медицина, от музика до компютърно програмиране…
