„Гласът на моето детство“ връща на сцена гласа на Асен Кисимов – не като сантимент, а като живо присъствие. На 4 март от 19:00 ч. в Студио 1 на БНР спектакълът открива XXI Софийски театрален салон и отбелязва 90 години от рождението му.
Кисимов имаше рядко качество – дисциплина без студенина. Завършил ВИТИЗ в края на 50-те години, той влиза в театъра подготвен, със сериозна школа и ясна мярка. Над 120 роли на сцената – класика, съвременна драматургия, сатира. В киното присъствието му никога не беше шумно, но винаги се запомняше. Камерата „хващаше“ погледа му.
А пред микрофона се случваше нещо друго. Тембърът – ясен, леко усмихнат, с вътрешно спокойствие – превърна „Зайченцето бяло“, „Къде са ми детските книжки“ и „Тече, всичко тече“ в част от личната история на цяло поколение. Тези песни не звучаха покровителствено. В тях имаше уважение към детето.
„Гласът на моето детство“, създаден от Георги Тошев, използва записи от „Златния фонд“ на БНР и ги поставя в активен диалог със сцената днес. Публиката ще чуе Кисимов в различни моменти от живота му – млад артист, уверен професионалист, зрял човек, който разсъждава за театъра и традицията.
До архивните записи застават Анета Сотирова, Людмила Сланева, Вяра Табакова, Гери Турийска, Паола Маравиля, група Живи и здрави и музиканти от съставите на БНР.
Когато в залата прозвучи стар запис, настъпва тишина. Не от сантимент, а от разпознаване. Няколко секунди са достатъчни, за да се върне усещането за глас, който говори спокойно и сигурно.
И точно с „Гласът на моето детство“ започва театралният март в София – със звук, който продължава да стои стабилно във времето. Събитието е със свободен вход до изчерпване на местата в Студио 1 на БНР.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.

