Може би безброй пъти ти се е случвало да си казваш: „Край! Започвам да живея моя живот“. И после продължаваш по стария начин да мислиш първо за другите и да ги поставяш преди себе си.
Трудно ти е да си представиш как без някой да те е питал е решил вместо теб, че е време да се появиш в този свят и ти казва: „Хайде, живей, това е твоят живот“. Но не ти показва как. Или ти показва, но някак не си представяш живеенето така. И като че ли нямаш право на избор – сега или после. И отлагаш… след малко.
И това е, за да „докажеш“ на себе си по-скоро, че ти решаваш, че от теб зависи. И това се превръща в стратегия и твоята концепция за живеене на живота.
Но какво от това, като продължаваш да отлагаш?! Заблуждаваш се ден, два, месец, година… толкова, че да убедиш дълбоко себе си, че всъщност това е животът и ти правиш най-доброто. Но най-доброто за кого?
Толкова е семпло и простичко да живееш своя живот и на пръв поглед е разбираемо. Но когато забавяш темпото или спираш, си даваш сметка колко от твоите мечти, цели, стремежи си оставил в килера да чакат, за когато им дойде времето, защото „по-важни неща“ сега са приоритет. Но обикновено тези „неща“ са важни за другите.
Огледай се, надникни в живота си – колко време отделяш всеки ден за себе си? За онези неща, които обичаш, които пълнят душата ти и зареждат батерията? И не те ли хваща поне малко яд, че пропиляваш единствения ресурс, който имаш за другите – времето?
Как се научаваш да живееш своя живот? Като си зададеш следните въпроси и откриеш отговорите им в сърцето си:
За какво мечтая?
Как си представям живота си след 1 година?
Какво искам да променя в живота си?
Щастлив/а ли съм?
Какво мога да направя още днес, за да зарадвам себе си?
Кое е онова, което върша с удоволствие и правя с лекота?
Какво си позволявам?
Кой съм аз?
И без значение дали ще отговориш с една дума или цяло изречение, най-важното нещо е да си честен… със себе си!
Деница е философ, психолог, копирайтър. Обожава да облича емоциите в думи, чрез които да разказва истории и да посява семенца надежда, вдъхновение и радост. Посланието, което иска да остави с текстовете си, е „Не си сам“ – и в болката, и в ентусиазма.
