Валмон, Дон Жуан, Сирано, Калигула, Орфей. Малко български актьори могат да подредят подобна редица от роли в биографията си. Деян Донков може. Роден е през 1974 г. във Видин. Част от детството си прекарва в белоградчишкото село Пролазница при баба си Яна. Майка му е съдебен лекар, а баща му – офицер от МВР.
През 1997 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Енчо Халачев и Снежина Танковска, а след това продължава обучението си при проф. Крикор Азарян. Професионалният му дебют е през 1998 г. като Сольоний в „Три сестри“ от Чехов в Театър „София“, под режисурата на Стоян Камбарев.
Следват Малък градски театър „Зад канала“, „Сфумато“, „Възраждане“, „Сълза и смях“, Сатиричният театър и Театър „Българска армия“. Само година след дебюта си Донков влиза в ролята на Валмон в „Опасни връзки“ и печели първия си „Аскеер“ – за изгряваща звезда.
От 2003 г. е част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Именно там изиграва голяма част от ролите, с които името му остава трайно свързано с българската сцена. Беляев в „Месец на село“, Отело, Дон Жуан, Иванов, Лопахин във „Вишнева градина“, Сирано дьо Бержерак, Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо“, Дмитрий Карамазов в „Братя Карамазови“, Калигула и Орфей са само част от тях.
Наградите също се трупат. След „Аскеер“-а за Валмон идват „Икар“ за Лазар в „Бая си на бълхите“ през 2001 г. и още един „Икар“ за Платонов през 2003 г. Следват „Аскеер“ за Беляев в „Месец на село“, за Дон Жуан, за Лопахин във „Вишнева градина“ и за Сирано в „Сирано дьо Бержерак“. През 2023 г. получава и номинация за „Икар“ за водеща мъжка роля за Орфей в спектакъла на Йерней Лоренци.
Камерата го открива още в края на 90-те години. Една от първите му екранни появи е като барман в сериала „Дунав мост“. Следва „Емигранти“ на Ивайло Христов и Людмил Тодоров, където играе Ивайло – Шпера. Ролята му носи „Златна роза“ за главна мъжка роля, а филмът се превръща в един от важните моменти в ранната му кинокариера.
През следващите години Донков снима много и трудно може да бъде затворен в определен типаж. Във филмографията му влизат „Откраднати очи“, „Изпепеляване“, „Стъпки в пясъка“, „Цветът на хамелеона“, „Аз съм ти“, „Потъването на Созопол“, „Каръци“ и „Извън пътя“. Появява се и в чуждестранни продукции, сред които „Хитман“ и „Кодът“.
Телевизията го среща с още по-широка публика. Донков участва в „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Ягодова луна“ и „Пътят на честта“. В историческия сериал „Войната на буквите“ влиза в образа на цар Симеон I, а в „Алея на славата“ играе ресторантьора Лагадинов.
През 2025 г. на екран излизат две отдавна очаквани продукции с негово участие. В историческия „Залог“ на Светослав Овчаров Деян Донков е княз Фердинанд – образ, за който самият актьор признава, че го е изправил пред необичайно предизвикателство. Филмът открива София Филм Фест през март 2025 г. Същата година Донков участва и в „Татко“ на Димитрис Георгиев и Марий Росен.
През последните години все по-сериозно място в работата му заема и режисурата. През 2023 г. поставя в Народния театър „Камбаната“ по романа на Недялко Славов и сам влиза в централната роля на Вено. Моноспектакълът се превръща в едно от най-личните му сценични начинания.
Две години по-късно режисира „Последният час на Мерилин Монро“, чиято премиера е на 16 септември 2025 г. Донков играе психоаналитика д-р Ралф Грийнсън, а в образа на Мерилин Монро е Анна Кошко. Спектакълът остава в програмата на Народния театър и през новия сезон. Донков може да бъде гледан още в „Глембаеви“, „Хеда Габлер“, „Калигула“, „Орфей“ и „Камбаната“.
Деян Донков е баща на трима синове. От връзката си с актрисата Анастасия Ингилизова има син Деян. С Радина Кърджилова, с която бяха заедно повече от десетилетие, имат още две момчета – Христо и Йоан. През 2024 г. Донков потвърждава, че двамата са се разделили.
След раздялата му с Кърджилова до него застава актрисата Анна Кошко. Двамата говорят открито за връзката си още в началото на 2025 г., а любовта им върви успоредно и с общата им работа на сцената. През август 2026 г. отново се появяват заедно в телевизионно интервю покрай „Последният час на Мерилин Монро“, в който са партньори не само зад кулисите, но и пред публиката.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
